Емир хваща Гюлпери за ръка и двамата тръгват да излизат от заведението, а Саваш ги спира с думите, че знае за фалшивия им брак.
Емир заявява, че Гюлпери му е законна жена и не отговаря за последствията, ако Бейхан и Саваш не започнат да се държат подобаващо с нея.
Йълдъз се отказва от намерението си да признае истината на Нарин.
Затворничките викат за помощ надзирателките.
Мелтем е отведена в лекарското крило на затвора. Идва в съзнание, а докторката я уверява, че няма нищо сериозно и от удара в главата й е потекла кръв.
Мелтем моли лекарката да не я връщат в килията, защото ще умре. Медицинското лице я съветва да се свърже с адвоката си.
Нарин и Кемал прибират Мюневер в имението.
Йълдъз признава на Мюневер, че се страхува от евентуално обаждане на Мелтем.
Гюлпери казва на Емир, че когато е до нея, започва да вярва, че всичко ще бъде наред. Допълва, че има нужда от него.
Адвокатът обяснява на Мелтем, че може да я премести в друг затвор.
Ийт поднася подарък на Емир и Гюлпери – снимка на тримата от болницата в детска рамка.
Нарин и Кемал се глезят и готвят заедно в кухнята.
Джавидан уверява Гюлпери, че вече й е като дъщеря, и занапред може да разчита за всичко на нея.
Саваш съветва Бейхан да овладее гнева си.
Мелтем се връща, а шефката на килията възнамерява отново да й натрие носа.
Мелтем заявява, че я местят в друг затвор. Допълва ехидно, че ще съжалява, че няма да вижда грозното й лице.
Мелтем си взима чантата с багажа и напуска килията.
