Днес се навършват 542 години от рождението на великия творец Микеланджело Буонароти.
Геният на изкуството на италианския Ренесанс е роден на 6 март 1475 г. в Капрезе, тогава част от Флорентинската република, днешен град Флоренция, Италия.
Той създава някои от най-известните произведения в историята на западното изкуство – мраморната статуя на Давид, която днес е изложена във Флоренция, от 1504 г., Пиета – създадена в периода 1498 г. – 1499г., фреските на Сикстинската капела във Ватикана, Рим, и много други.
Вижте някои от вечните му творби:
1. Страшният съд е фреска над олтара на Сикстинската капела във Ватикана. Рисувана е в продължение на четири години – между 1536 г. и 1541 г. и е поръчана е от папа Климент VII.
Фреската представя второто слизане на Христос на Земята и Страшният съд, който очаква всички грешници. В средата е изобразен Христос. От дясно на него стоят всички праведници, а от ляво – грешниците.
2. Пиета. Шедьовърът днес краси базиликата „Свети Петър“ във Ватикана. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер за гробницата му.
През 18 век е поставена в сегашното си местоположение, като при преноса е повреден палеца на лявата ръка на Дева Мария.
Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него, а когато я завършва е едва на 24 години.
3. Давид. Скулптурата е създадена в периода 1501 г. – 1504 г. Висока е почти 6 м и е изработена от мрамор. Пресъздава библейския герой Давид.
4. Моисей, мраморна скулптура за гробницата на папа Юлий II. Създадена е след 1515 г. и се намира в църквата „Сан Пиетро ин Винколи“ в Рим.
5. Като архитект Микеланджело работи върху базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
Проектирана е от Донато Браманте, Микеланджело, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини. „Свети Петър“ е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем.
Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 m² и място за 20 000 души, а строежът и отнема цели 120 години.
Микеланджело поема ръководството на строежа през 1547 г. Задачата му е поставена от папа Павел III, след като неговия първоначален избраник Джулио Романо умира, а Якопо Сансовино отказва да напусне Венеция. С работата си флорентинецът става един от основните архитекти на сградата.
Източник: offnews.bg
