На всеки политик, без значение по кои географски ширини се намира, е присъща амбицията рано или късно да се добере до върха. Някои успяват в това начинание, други остават с бляновете си.
Борис Джонсън е от първия тип. Откакто спечели кметските избори в Лондон във вече далечната 2008 г., неговата кариера вървеше само в една посока: нагоре. Звездата му изгря с референдума за Брекзит през 2016 г., а три години по-късно Джонсън наследи Тереза Мей като лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания. На изборите през декември 2019 г. той нанесе съкрушително поражение на лейбъристите.
Но богинята Фортуна (римска богиня на щастието и късмета), за която Джонсън без съмнение е прочел доста в ученическите си години и като студент по класическа филология в Оксфорд, е своенравна. Мандатът на Борис започна добре и беше ознаменуван от няколко успеха: излизането от ЕС стана правен факт, Великобритания се справи добре с ваксинирането на своите граждани срещу КОВИД-19, британците предоставиха и огромна помощ на Украйна в борбата ѝ срещу руската агресия.
късметът в един момент изневери на Джонсън
Но късметът в един момент изневери на Джонсън, колкото и той да беше уверен, че е галеник на съдбата. Непрестанните скандали около неговата личност и поведение, репутацията му на некомпетентен, несериозен и безскрупулен егоцентрик, неподходящ да ръководи Великобритания в трудни времена, обърнаха представите на обществото.
Някогашният всеобщ любимец бързо се превърна в мишена на нескрито презрение. При това не само от страна на ляво-либералната интелигенция, а така да се каже, широките народни маси. По британските медии с месеци ехтеше негодувание от обиконовени хора. Те го обвиняваха, че не могат да видят умиращите си роднини в болничното отделение, докато Джонсън се е забавлявал с колегите си, нарушавайки правилата за справяне с Ковид, които сам прие.
Торите започнаха да губят едни частични избори след други, дори в електорални райони, традиционно гласуващи за тях като Северен Шропшир или Тивъртън и Хонитън (графство Девън). Печелят либерал-демократите. Гласоподавателите на лейбъристите в северна Англия, които през 2019 г. избраха Джонсън пред непопулярния Джереми Корбин, започнаха отново да клонят наляво.
От основен коз за своята партия Джонсън се превърна във воденичен камък за Консерваторите. И съвсем очаквано падна. В момента тече вътрешнопартийно състезание кой ще е новият партиен лидер и съответно наследник на Борис на „Даунинг стрийт“ 10.
В известен смисъл провалът на Джонсън е обнадеждаващ знак. Институциите на британската демокрация работят безотказно. Първо избирателите, а след това и механизмите за контрол вътре в Консервативната партия, влязоха в ролята на нужния коректив.
Новият премиер – без значение дали се казва Риши Сунак, Лиз Тръс или Пени Мордан – също ще трябва да търси мандат от избирателите, макар и той да е до 2024 г.
Междувременно опитите на Джонсън да оцелее, например аргументът му, че е получил доверието на народа през 2019 г., удариха на камък. Във Великобритания се гласува за парламентаристи по отделни избирателни единици, а не за национален лидер, както е в президентските системи.
Поуката е, че инстутициите са скелетът, без който демокрацията не може да удържи. И по това Великобритания се различава от САЩ. Там устоите на народовластието са по-уязвими заради властта, концентирана в ръцете на президента, който при това може да бъде избран без мнозинство от гласоподаватели, и отчасти заради дефектите в законодателната власт. Един от тях е, че малките и големите щати разполагат с еднакъв брой представители.
Консервативната партия се оказа много по-мощна спирачка
Консервативната партия се оказа много по-мощна спирачка спрямо Джонсън, отколкото Републиканците спрямо Тръмп. Въпреки паралелите между Брекзит и „тръмпизацията“ на американската политическа система, популизмът пробива по-лесно отвъд океана.
Не можем обаче да пренебрегнем лошото наследство, което Джонсън оставя след себе си. На първо място са обтегнатите отношения с ЕС след Брекзит. Основната разделителна линия е т.нар. Североирландски протокол, договорен с 27-те, който британското правителство заплашва да отмени едностранно в нарушение на международното право.
Подобна стъпка лесно ще доведе до търговска война, която ще ощети главно британците. Протоколът е и следствие от избора на твърд вариант на Брекзит – Великобритания напусна както Единния пазар, така и митническия съюз на ЕС. Това решение се отразява изключително тежко на икономиката.
Миналия април Международният валутен фонд предвиди, че през 2023 г. растежът ще е едва 1.2% от БВП, най-ниският в групата Г-7. Войната в Украйна и съпътстващите състресения в енергийните пазари може да доведат до спад и дори рецесия в еврозоната, т.е. ЕС също да отслабне. Но във Великобритания проблемът е хроничен и, както отбелязва изданието the Economist, до немалка степен предизвикан от ниския ръст на продуктивност на труда.
Новият премиер ще има много работа
Гръмките закани на Джонсън как страната ще се превърне в глобален лидер в технологиите, зеления преход и т.н. не почиват на реалността. Новият премиер ще има много работа, особено като се има предвид, че се задава криза, както и повишаване на лихвените проценти.
С непрестанните си клоунади Джонсън навреди много и на международния имидж на Великобритания, макар и в Украйна и Източна Европа да оценяват военната помощ от Лондон. Дори на власт един ден да дойде кабинет начело с Киър Стармър, настоящия лидер на Лейбъристите, тези проблеми и спънки няма как да отпаднат.
Но няма защо да се притесняваме какво ще прави Джонсън оттук насетне. Той винаги ще си намери публика, а и личните му финанси едва ли ще пострадат. Да му мисли добрата стара Великобритания!
