Помните ли тази снимка? Останки от дрон, изстрелян от Русия към Киев, върху които някой цинично е надраскал „Честита нова година“. Написаното беше на руски, а дронът беше ирански. Взети заедно, двата факта носят едно общо послание – 2023-та изглежда ще бъде година на близко приятелство между Иран и Русия.
Дроновете обаче са само един елемент в него. САЩ предупредиха, че отношенията между двете страни са пораснали до пълноценно военно сътрудничество. Общата оценка на наблюдателите обаче е по-предпазлива. Накратко тя звучи така: въпреки сближаването, в партньорството между Москва и Техеран съществуват граници, които едва ли ще бъдат прекрачени.
Какво печели Русия от това „процъфтяващо приятелство“
В свой анализ през януари американското издание Foreign Policy определи отношенията между Москва и Техеран от началото на руската инвазия в Украйна като „процъфтяващо приятелство“.
Тази неделя дойде и поредно потвърждение. Вестник Уолстрийт джърнъл съобщи, че Иран и Русия са задвижили плановете си за изграждане на завод за ирански дронове в Русия. Според информацията двете страни са постигнали съгласие той да бъде построен в град Елабуга, на 960 км източно от Москва, като през януари официална иранска делегация е посетила мястото.
Целта на двете държави е да конструират подобрена версия на иранските дронове Шахид-136.
Плановете са през следващите години в завода да се произведат най-малко 6000 усъвършенствани ирански дрона. По информация на Уолстрийт джърнъл целта на двете държави е да конструират подобрена версия на иранските дронове Шахид-136, която да затрудни повече украинските противовъздушни системи.
Според източниците на американското издание новата версия дронове ще има друг усъвършенстван двигател, с който ще може да прелита по-големи разстояния по-бързо.
Сегашният модел Шахид-136 се движи сравнително бавно и има шумен двигател, който го прави лесна цел за противовъздушната отбрана. По-рано Киев съобщи, че е успял да неутрализира 540 такива дрона от август насам, когато те за първи път се появиха в небето над Украйна.
Първоначално Техeран отричаше Москва да използва ирански дронове, а след това каза, че те са били доставяни единствено преди началото на руската военна агресия срещу Украйна.
Какво въоръжение си разменят двете държави
Информацията, че Иран и Русия водят разговори за подобен завод в Русия, се появи още през ноември във „Вашингтон пост“. За това предупреди през декември и говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби. Тогава той каза, че отношенията на Москва и Техеран се превръщат в „пълноценно партньорство в сферата на отбраната“, и обвини Русия, че предоставя безпрецедентна военна помощ на Иран, включително системи за противовъздушна отбрана, хеликоптери и бойни самолети.
Според няколко медии, близки до иранския режим, до март месец Русия трябва да предостави на Иран изтребители Су-35. Освен това Техеран иска да получи и руски хеликоптери, както и зенитно-ракетни комплекси С-400, които са предназначени за противоракетна отбрана. Тези системи са способни да проследяват американските изтребители F-35, посочва проф. Вали Наср, преподавател по международни отношения и близкоизточни науки в Университета Джон Хопкинс.
Русия предоставя на Иран модели чуждо въоръжение, пленени от руските сили на бойното поле в Украйна.
Сега Уолстрийт джърнъл съобщи, че изграждането на съвместния завод е част от оръжейна сделка между двете страни на стойност 1 млрд. долара. Според вестника Русия предоставя на Иран модели чуждо въоръжение, пленени от руските сили на бойното поле в Украйна, а Техеран се опитва да ги реконструира и произвежда у дома. Освен това САЩ предупредиха, че Техеран се е съгласил да предостави на Москва и балистични ракети.
По-рано Украйна и САЩ съобщиха, че Иран е изпратил свои инструктори в Крим, които обучават руските военни да управляват иранските дронове. Техеран отрече информацията. По думите на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов обаче няколко ирански военни в Крим вече са били убити от украинските сили.
Сътрудничество и в търговията
Сближаването между Русия и Иран обаче е видимо не само във военната сфера. Миналата седмица двете страни съобщиха, че са свързали междубанковите си системи за комуникация и трансфер и ще увеличат търговията и финансовите трансакции помежду си. Както Иран, така и Русия бяха изключени от финансовата система SWIFT, която е основната система за международни банкови разплащания.
Санкцията срещу Иран дойде през 2018 г. заради ядрената програма на страната, а Русия беше изключена през 2022 г. заради непредизвиканата си война срещу Украйна.
В края на декември Блумбърг съобщи, че двете държави изграждат нов търговски коридор Север-Юг, който да им позволи да търгуват помежду си, без да трябва да се съобразяват със западните санкции. Той свързва Санкт Петербург с южните ирански пристанища, като преминава само през територията на двете страни и Каспийско море.
„В днешния свят статутът на една страна е до голяма степен свързан с нейната икономическа мощ“, каза преди около седмица иранският аятолах Али Хаменей.
„Нуждаем се от икономически растеж, за да запазим нашата регионална и глобална позиция“, добави той.
Защо им е на Русия и Иран това
Приятелските отношения между Иран и Русия не са новост. Те отдавна си партнират във войната в Сирия, където и двете страни оказват ключова подкрепа на режима на Башар ал-Асад.
Освен това президентът на Русия Владимир Путин се ангажира да подкрепи кандидатурата на Иран за членство в Шанхайската организация за сътрудничество – международна организация, която някои страни разглеждат като опит за противодействие на западното влияние в Азия.
Войната в Украйна обаче и западните санкции срещу Русия, които тя предизвика, доведоха до промяна. В момента и двете държави търсят начини да заобиколят санкциите на Запада, които доведоха до сериозни икономически предизвикателства, но Русия е тази, която е по-активна.
„За първи път Русия е по-зависима от Иран, повече от когато и да било досега – не само заради дроновете, но и в Близкия Изток и по-специално в Сирия“, коментира Анна Боршчевская, старши изследователка във Вашингтонския институт за близкоизточни науки, цитирана от Foreign Policy.
По думите ѝ в момента Москва зависи до голяма степен от помощта на Техеран, за да запази военните си придобивки в Сирия, докато в същото време съсредоточава усилията си в Украйна. Според проф. Вали Наср Иран добре осъзнава моментния баланс и се опитва да се възползва от него, за да стане „незаменим“ за руските военни цели в Украйна.
„Колкото повече Путин се нуждае от Иран, толкова по-вероятно е той да нарушава западните санкции [срещу Иран] и да го снабдява с техника, включително модерни изтребители и отбранителни системи“, казва Наср.
Има ли „таван“ това приятелство
Въпреки че отношенията между двете страни стават все по-близки, наблюдателите обръщат внимание на две неща. Първо, партньорството между тях има своите граници – само преди няколко седмици външният министър на Иран каза, че страната му не признава анексирането на Крим, Луганска и Донецка област от Русия. В същото време пък представител на американската президентска администрация отбеляза пред Foreign Policy, че подкрепата, която Русия може да осигури на Иран, също има „своя таван“.
Пред телевизия Ал-Джазира военният анализатор Павел Фелгенхауер и преподавателят по военна стратегия в Университета в Портсмут Франк Ледуидж коментираха, че отношенията между двете държави остават „прагматични“ и причината за това до голяма степен е балансът в Близкия Изток, към който Русия се стреми.
„Отношенията им все още не са прераснали до пълноценен съюз“, смята Фелгенхауер.
„Русия трябва да внимава заради връзките си с Израел и Саудитска Арабия“, добавя Ледуидж.
Докато Русия се опитва да поддържа добри отношения с тези две страни, Иран от много години е в открит конфликт с тях. Само преди дни Техеран обвини Израел, че е атакувал негови обекти с дронове. Във войната в Йемен пък Иран и Саудитска Арабия подкрепят противоположните страни.
Може ли партньорството да промени войната в Украйна
Второто нещо, върху което наблюдателите акцентират, е, че задълбочаващото се партньорство между Москва и Техеран вероятно няма да доведе до съществени промени нито в Украйна, нито в Близкия Изток.
От една страна в Иран в момента има два лагера – един, който настоява за по-тясно обвързване с Русия, в който попада и настоящият духовен лидер Али Хаменей, и друг, който смята, че за Иран е важно да запази възможностите си спрямо Запада отворени и да избягва прекомерна зависимост от Москва. Не е ясно кой от тях ще надделее.
От друга страна, както за руските, така и за иранските въоръжение сили ще е нужно време, докато се обучат и започнат да използват предоставената от другата страна военна техника. Потенциалният завод за ирански дронове в Русия няма да започне производство в толкова близко бъдеще. Спорно е и доколко Москва ще може да изпълни ангажимента си към Техеран и да му предостави всичката обещана техника в момент, в който самата тя изпитва недостиг на фронта в Украйна, смята Франк Ледуидж.
