Майка и дъщеря са задържани за убийството на съпруга на дъщерята. Предполагаемата причина е спор за родителските права върху по-голямото дете на дъщерята. Но в историята се намесва и друг мъж, който говори за второ дете на младата жена. Той казва, че е бащата на това дете, но също като убития Пейо Пеев е лишен от възможността да го вижда.
Тоест далеч преди убийството има друг сюжет: твърди се, че една и съща жена е отказвала на двама свои партньори достъп до децата им.
Този случай повдигна два взаимосвързани дебата. Първият е за домашното насилие над мъже. Вторият е за така нареченото споделено родителство, тоест за идеята след развод родителските права да се делят по равно между двамата родители.
Но преди тези два въпроса дойде друг – как самите експерти употребяват думите, с които обясняват нещата.
„Две злобни жени“ и „феминистки модел“
Убийството на Пейо Пеев стана повод за негативни квалификации, прикачвани към думата „жени“, както и за критики към феминизма.
Вътрешният министър Калин Стоянов определи заподозрените за престъплението като „две злобни жени“.
В телевизионно интервю по темата бившият директор на Института по психология на МВР доц. Неделчо Стойчев два пъти употребява словосъчетанието „феминистки модел“. Ето по какъв повод.
Той коментира недоказано обвинение в сексуален тормоз, отправено в миналото от свекървата на убития Пейо Пеев. Стойчев казва, че „по този феминистки модел“ могат да се обвиняват „всички, които проявят дори кавалерско отношение към дадена жена“, което „може да бъде изтълкувано като някакъв жест на сексуален тормоз“.
Стойчев смята, че ако жена не допуска мъжа до детето, това е изкривен феминистки модел
За това, че мъжете не са допускани да контактуват с децата си, Стойчев смята, че „това е точно този изкривен феминистки модел, в който ролята на мъжа се неглижира и се свежда само до биологичното възпроизводство“.
Това феминизъм ли е
Доц. Стойчев всъщност споделя една от разпространените тези на критиците на феминизма, според която той е омраза на жените към мъжете.
Феминизмът обаче е нещо съвсем друго – той е за равни права.
Феминизъм не е мъжете да се ползват само за разплод, а напротив – те да участват равностойно в отглеждането на детето и в домакинската работа. Феминизъм е повече мъже да излизат в отпуска по бащинство, да сменят памперси и да ходят на родителски срещи. А въпросът „как ще се справяш с кариерата, ако имаш дете“ да не се задава само на жени.
Ако родителските права след развод се предоставят по презумпция на майките, за това също не е виновен феминизмът – виновни са джендър стереотипите, срещу които феминизмът се бори и които са отразени в законодателството.
Джендър стереотипите са устойчиви представи какви трябва да бъдат жените и мъжете и как да се държат. Например че жената е призвана да бъде майка или че мъжете не плачат.
Изразът „нестереотипни роли на пола“ в Истанбулската конвенция предизвика голяма буря, но с него всъщност се има предвид нещо много просто. Нестереотипни роли на пола са например, че една жена може да се научи да управлява самолет или да пробива с бормашина, а един мъж – да върши домакинска работа или да отглежда сам дете.
От джендър стереотипи страдат не само жените, но и мъжете
В най-висшия закон в България – Конституцията – се казва, че майчинството и жената майка са под закрилата на държавата. Бащата и бащинството не се споменават. Това също са джендър стереотипи. От тях страдат не само жените, но и мъжете.
Домашното насилие над жени и над мъже
Свикнали сме да се говори за домашно насилие над жени. Убийството на Пейо Пеев повдигна друг въпрос: че този вид насилие по отношение на мъже се случва по-често, отколкото изглежда, но се пренебрегва.
Българският Закон за защита от домашното насилие не определя пострадалите по пол. Въпреки че Истанбулската конвенция е основно за насилието над жени, в нея се казва: „домашното насилие засяга предимно жените, но и мъжете също могат да бъдат жертви на домашно насилие“.
В България не се води надеждна статистика на престъпленията, основани на пола. След скандала около Истанбулската конвенция активисти започнаха да поддържат списък на убийствата на жени от мъже, основана на медийни публикации. Те предполагат, че може би броят на жертвите е по-голям, защото не за всички случаи има информация в медиите.
Според този списък от началото на 2018 г. досега почти всеки месец е убивана поне по една жена. През 2023 г. са убити най-малко 21 жени, а само през февруари същата година има информация за 6.
Убийства на мъже от жени също има, но се извършват значително по-рядко. Затова и информацията за тях се превръща във водеща новина.
Що се отнася до други форми на насилие – физическо, вербално, емоционално и пр., както жените, така и мъжете невинаги подават оплакване, когато са обект на такова.
Мъжете като дискриминирано малцинство
Обикновено гледната точка на мнозинството, която се приема за мерило за правилност и нормалност, е тази на мъжете, особено на белите хетеросексуални мъже с прилични доходи. Това е така, защото и днес мъжете преобладават в политиката, а до не толкова отдавна доминацията им в публичния живот е била почти пълна – жените са нямали право на глас или да учат висше образование.
Домашното насилие и по-общо – насилието, основано на пола, се извършва предимно върху жени. Затова в качеството си на жертви на такова насилие мъжете са в ролята на дискриминирано малцинство. А да се бориш за признание там, където други (в случая – жените) доминират, никак не е приятна позиция.
Към това се прибавя и стигмата, според която е срамно „силният пол“ да бъде жертва на „слабия“.
От гледна точка на закона изнасилените мъже не съществуват
Българското законодателство впрочем не приема, че мъж може да бъде изнасилен – според него изнасилването е единствено по отношение на жени. Изнасилените мъже според Наказателния кодекс са като интимните връзки на еднополови двойки в Закона за защита от домашното насилие – от гледна точка на закона те не съществуват.
Що се отнася до домашното насилие, типичните начини, по които мъже и жени упражняват насилие едни върху други, имат общо с джендър ролите им. По-характерно е, че мъже може да бият настоящи или бивши партньорки, но това, което една жена може да направи, за да нарани един мъж, е да не му позволява контакт с общото им дете.
Популистка законодателна инициатива
Убийството на Пейо Пеев стана повод за инициатива за „спешни промени“ в Семейния кодекс – за предоставяне на равни права на родителите при отглеждането на детето след развод.
Има решение на Върховния касационен съд от 2017 г., според което майката и бащата могат да упражняват съвместно родителски права, ако се споразумеят как точно да става това. В него има логика, защото ако родителите не могат да се разберат как да си поделят правата, как ще ги упражняват?
Това е поредният случай, в който се пристъпва към реформа на законодателството кампанийно и без сериозно обществено обсъждане. Така стана и с промените в Закона за домашното насилие, приети след протести по повод на обезобразяването на 18-годишната Дебора от бившия ѝ приятел. Тогава интимните връзки най-сетне влязоха в закона, но се прие, че те са само между мъже и жени, и с продължителност от поне 60 дни.
Сега може да се стигне до абсурда бащите да нямат равна тежест с майките при отглеждането на децата в семейството (включително по Конституция), но да я придобиват… ако се разведат.
В цялата популистка какафония на заден план остават интересите на децата. Детето не е салам, който може просто да се разреже с нож на две равни части.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
