Снимка: Andrey Rudakov, Bloomberg |
В понеделник започна годишната профилактика на най-големия газопровод, по който се пренася руски газ за Германия, като се очаква потоците да спрат за десет дни, но правителствата, пазарите и компаниите се опасяват, че спирането може да се удължи заради войната в Украйна. Малко след 9 часа (българско време) стана ясно, че притокът до Германия е паднал до нулата.
Газопроводът „Северен поток 1″ пренася 55 млрд. куб. м газ годишно от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Той ще бъде подложен на профилактика от 11 до 21 юли.
Миналия месец Русия намали притока до 40% от общия капацитет на тръбопровода, като се позова на забавеното връщане на оборудването, което се обслужва от германската компания Siemens Energy в Канада. През уикенда властите в Отава заявиха, че ще върнат ремонтираната турбина, но също така поясниха, че ще разширят санкциите срещу руския енергиен сектор, припомня Ройтерс.
Европа се опасява, че Русия може да удължи планираната профилактика, за да ограничи още повече доставките на газ за Европа, което ще обърка плановете за запълване на хранилищата за зимата и ще засили газовата криза, предизвикала извънредни мерки от страна на правителствата и болезнено високи сметки за потребителите.
Германският министър на икономиката Роберт Хабек заяви, че страната трябва да се справи с възможността Русия да спре газовите притоци по „Северен поток 1″ след планирания период на поддръжка.
„Въз основа на модела, който видяхме, сега няма да е много изненадващо, ако се открие някаква малка, техническа подробност и тогава те могат да кажат „сега вече не можем да го включим“,“ каза той на събитие в края на юни.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли твърденията, че Русия използва петрола и газа за оказване на политически натиск, като заяви, че спирането на техническото обслужване е редовно, планирано събитие и че никой не е „измислял“ никакви ремонти.
Има и други големи газопроводи от Русия за Европа, но протоците постепенно намаляват, особено след като през май Украйна спря един от маршрутите за транзит на газ, обвинявайки за това намесата на окупиралите я руски сили.
Русия прекрати напълно доставките на газ за няколко европейски държави, вкл. и България, които не се съобразиха с искането ѝ за плащане в рубли.
„Последните няколко месеца показаха едно нещо: Путин не познава табута. Поради това не може да се изключи пълно спиране на доставките на газ по газопровода „Северен поток““, заяви Тим Келер, управляващ директор на германската индустриална асоциация Zukunft Gas.
През уикенда Германия приветства решението на Канада да издаде „ограничено във времето и подлежащо на отмяна разрешение“, което да позволи връщането на оборудването за газопровода „Северен поток 1″. Но министерствата на енергетиката и на външните работи на Украйна заявиха в изявление, че са „дълбоко разочаровани“ и призоваха Канада да отмени решението, което според тях е равносилно на приспособяване на наложените на Москва санкции „към капризите на Русия“.
Русия ще може да продължава да използва енергията като хибридно оръжие срещу Европа, написа Министерството на външните работи на Украйна по повод решението на Канада да пусне задържаната турбина за „Северен поток 1“. Според Киев няма технически причини да се твърди, че без това съоръжение газопроводът не може да работи нормално и смятат руските заявки за „изндване“ на Запада.
В позицията на външното министерство се посочва още, че компресорната станция, за която е предназначена турбината, е съоръжена с множество турбини, включително и една резервна. „Газпром“ обаче е ограничил работата им, с което са намалени и обемите – от 167 млн. куб. метра до 67 млн. куб. метра на денонощие.
Русия може да транзитира газ и през територията на Украйна и Полша, но ограничава потока (до около 40% през Украйна), а доставките през „Ямал“ са спрени от месеци, посочват още от външното министерство на Украйна.
От канадското Министерство на природните ресурси потвърдиха през почивните дни, че ще бъде направено изключение от режима на санкциите и ремонтираната турбина на Siemens ще може да бъде доставена обратно в Европа. Но в същото време Отава ще наложи нови санкции срещу режима в Москва, посочва Ройтерс.
От Siemens съобщиха в неделя (10 юли), че работят турбината да бъде върната и монтирана на газопровода възможно най-скоро. Засега обаче не е ясно кога точно ще стане това.
От средата на юни „Газпром“ намали с 60% доставките на газ за Германия, мотивирайки това с липсващата турбина. Siemens изпрати за ремонт в Канада съоръжението и то беше блокирано заради санкциите, които налага страната срещу Русия заради войната в Украйна.
Икономическият министър на Германия Роберт Хабек поиска официално от Канада да направи изключение, коментирайки, че задържането на турбината не носи толкова големи щети на Русия, колкото на Германия и Европа. В крайна сметка в Отава се съгласиха с неговото мнение.
В Министерството на външните работи на Украйна обаче са категорични, че това е отстъпление от режима на санкции, въведен срещу Русия. От институцията посочват в позиция, че в деня, в който стана ясно, че Канада ще върне турбината в Европа, руските военни са извършили редица ракетни удари в жилищни квартали в Николаев, Харков, Кривий Рих, както и в много населени места в Запорожието.
„Руската федерация действата като терористична държава, разрушавайки жилища и други обекти на гражданската инфраструктура“, коментират от институцията. При тези удари има загинали цивилни хора и множество ранени, допълват още оттам.
Тези нови ракетни удари накараха украинският президент Володимир Зеленски да заяви в своето ежедневно обръщение, че всеки извършил или наредил тези действия ще бъде открит. „Знаете, нацистите бяха откривани и изправени пред съда, дори и на възраст 90-100 години. Те бяха залавяни по целия свят“, коментира той и допълни, че Украйна няма да чака толкова дълго.
Зеленски каза още, че руската държава няма да защити военните, извършвали тези удари. „Русия ще бъде пъвата, която ще ги изостави, когато политическите обстоятелства се променят“, категоричен е украинският държавен глава.
Какво може да се очаква?
Дзънян Луо, газов анализатор в консултантската компания Rystad Energy, заяви, че „не е изключено“ Газпром да използва всяко забавяне като оправдание за удължаване на периода на поддръжка.
През предходните години годишният период на поддръжка на „Северен поток 1“ е продължавал около 10-12 дни и е завършвал навреме.
Не е необичайно по време на рутинната поддръжка на тръбопроводите или газовата инфраструктура да бъдат открити допълнителни неизправности и операторите могат да удължат прекъсванията, ако е необходимо.
Въпреки че пълното спиране на газа се счита за малко вероятно, „Газпром“ не е пренасочвал потоците по други тръбопроводи, което означава, че е възможно продължително намаляване на дебита, смятат анализаторите от Goldman Sachs.
Германия премина към втория етап от тристепенния план за извънредни ситуации с газ, който е една от стъпките преди правителството да намали потреблението на гориво.
Страната също така предупреди за рецесия, ако руските газови притоци бъдат спрени. Ударът върху икономиката може да бъде в размер на 193 млрд. евро през втората половина на тази година, сочат данни на индустриалната асоциация vbw от провинция Бавария от миналия месец.
„Внезапното прекратяване на вноса на руски газ би имало значително въздействие и върху работната сила в Германия… около 5,6 милиона работни места ще бъдат засегнати от последиците“, заяви управляващият директор на vwb Бертрам Бросард.
Последиците биха били още по-широки. Пълното спиране на доставките би довело до по-дълго задържане на европейските цени на природния газ, които и без това са много високи за промишлеността и домакинствата.
Цените на едро на холандския газ, които са европейският еталон, са се повишили с над 400% от юли миналата година.
„Ако „Северен поток“ бъде прекъснат или ако Германия загуби целия си руски внос, тогава ефектът ще се усети в цяла Северозападна Европа“, заяви нидерландският министър на енергетиката Роб Йетен.
В интервю за Ройтерс в четвъртък той заяви, че нидерландското газово находище Гронинген все още може да бъде използвано в помощ на съседните държави в случай на пълно прекратяване на руските доставки, но увеличаването на производството би довело до риск от земетресения.
Междувременно спирането на доставките по „Северен поток 1“ би навредило както на Русия, така и на Западна Европа, тъй като тя би загубила приходи.
Руското министерство на финансите съобщи, че през юни очаква да получи 393 млрд. рубли (6,4 млрд. долара) допълнителни приходи от нефт и газ в сравнение със сумата, предвидена в бюджетното планиране. За юли то очаква 259 млрд. рубли над бюджетния си план.
Удължената поддръжка може да доведе и до по-голямо намаляване на руския добив на газ, спрямо отчетения до момента 9% спад на добива на „Газпром“ от началото на годината, смятат от Goldman Sachs.
