Сърдечносъдовите заболявания причиняват 67% от смъртните случаи у нас. Всеки 15-и българин не подозира, че страда от сърдечно заболяване. Всеки втори пациент не контролира кръвното си налягане, сочат данните на националната статистика. Всяка година сърдечните заболявания причиняват близо 1/3 от всички смъртни случаи в света. Ако ръстът в стойностите продължи със същия темп, към 2030 г. над 23 млн. души годишно ще умират от сърдечни заболявания. В Европа те причиняват 47% от смъртността.
“Пациентите в кардиологията не зависят от празничното преяждане и препиване. Има тенденция за нарастване на случаите всяка година, а причината е стресът във всекидневието. Той е в основата на сърдечносъдовите заболявания. По Коледа и Нова година напрежението нараства около подготовката за празника. Вместо да бъде заредена с положителни емоции, тя се превръща в състезание за покупки. Грешна е постановката и с празничната трапеза, която често се превръща в надпревара в ядене и пиене, а идеята на Рождество е да бъде “тиха и свята нощ”.
Друга предпоставка са некачествените храни, които всеки от нас консумира. На практика ние не знаем какво ядем. Растителните трансмазнини, които се ползват вместо животинските, са най-опасни за сърдечносъдовата система. В студеното време трябва да бъдем много по-внимателни, за да пазим сърцето си. Студът може да провокира хипертонични кризи, доста коронарни инциденти”, обясни специално за в. “Доктор” доц. д-р Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в софийската Александровска болница.
[ad id=“263680″]
– Доц. Василев, кой или кое играе ролята на термостат в организма ни?
– Ролята на термостат в организма ни играе хипоталамусът. Тази жлеза в мозъка е особено чувствителна на промените на телесната температура. Дори при малък спад задейства механизми, с помощта на които да се постигне коригирането на телесната температура в границите на нормалното за нас – 36,9 градуса.
Хипоталамусът е “безсърдечна” жлеза – задейства се само дотолкова, доколкото да предпази жизненоважните органи, в случая, от прекалена загуба на топлина, без да го е грижа за измръзналите ни пръсти. Механизмите за терморегулация са устроени така, че да поддържат топлината във вътрешността на тялото – на сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците, и, разбира се, мозъка. Що се отнася за периферията му – кожа, мускули, крайници – е съвсем нормално при по-ниски температури те да са студени, все пак са в пряк контакт с околната среда и са директен участник в процеса на топлообмен.
– Какво се случва, когато хипоталамусът засече разход на топлина?
– Изпраща сигнали, които водят до свиване на кръвоносните съдове в кожата. Това ограничава до известна степен загубата на топлина и предизвиква треперене на мускулите, при което се получава загряване на тялото.
Когато ни е студено, не успяваме да контролираме тялото съзнателно, зъбите тракат, треперим. Обикновено кожата изглежда бледа, хладна е на допир, косъмчетата са настръхнали и от мастните жлези се отделя защитен себум. Всъщност, с това се изчерпват възможностите на тялото да реагира на загубата на топлина при ниска температура на околната среда. В действителност системата не е достатъчно ефективна, еволюцията е създала организма ни с повече възможности да се справя с горещините и се охлажда, отколкото обратното.
– Как да се пазят зиме хипертониците и сърдечноболните?
– Минусовите температури влияят върху нашата кръвоносна система Когато времето застудява и атмосферното налягане спада, еритроцитите – червените кръвни клетки, се слепват по-интензивно и кръвта се сгъстява. В резултат в тъканите на организма настъпва кислороден глад. Надбъбречните жлези отделят повече адреналин, а това е причина за повишаване на раздразнителността и за по-лесна умора. В кръвта се покачва равнището на холестерола, което е заплаха за инфаркт и инсулт. При голям спад на температурите, особено когато човек излиза от топло помещение навън на студа, се получава спазъм на съдовете.
Всичко това води до аномалии в работата на сърдечносъдовата система. Хората, които страдат от повишено кръвно налягане, може да направят хипертонична криза, т.е. артериалното им налягане рязко да се повиши. При боледуващите от сърдечна аритмия, исхемия и при прекаралите инфаркт мразовитият въздух е възможно рефлекторно да предизвика болки в гръдната област и пристъпи на стенокардия.
Човешкото тяло обаче не е пригодено да се справя с прекалено екстремни обстоятелства – когато температурата на околната среда се понижи драстично, организмът не е в състояние да поддържа топлината от жизненоважно значение за него. В такива случаи, ако лекарят е предписал нитропрепарати, е добре човек да ги има винаги подръка. В рискови дни не вреди да се изпива и по четвърт таблетка аспирин или друг медикамент за разреждане на кръвта. Тези, които реагират на атмосферните промени с раздразнителност и главоболие, ще си помогнат, като приемат сутрин естествени успокоителни, например, комбинация от настойка на валериан, мента и глог.
– Кои са най-изявените симптоми, че кръвното ни се покачва?
– Симптомите за повишаване на кръвното налягане са главоболие, особена тежест в областта на тила, световъртежи, сърцебиене, пулсации в слепоочието, загуба на апетит, леко гадене, слабото усещане на тъпа или остра болка в сърцето Всички тези симптоми се съпътстват с безсъние, повишена уморяемост и раздразнителност.
Сред факторите, които се отразяват неблагоприятно върху артериалното налягане, е наднорменото тегло. Намаляването му дори само с 5 кг води до спадане на налягането с 5-10 единици. Изключително неблагоприятно влияе и тютюнопушенето – самото то е пряка причина за спазми на кръвоносните съдове.
[ad id=“263680″]
– На какви храни е подходящо да наблегнат хипертониците, за да си спестят проблемите?
– От голямо значение за здраво сърце е и съставът на храната. Избягвайте мазни храни и не преяждайте. Най-добре яжте само бели меса и риба и правете последното си хранене преди 19 ч. Смята се, че благоприятно върху кръвоносните съдове се отразява всекидневната консумация на орехи. Отлично ги чистят и разширяват медът – 1 с.л. на ден, сушените кайсии – 100 г дневно, лимоновият сок, фурмите, чесънът. Готварската сол задържа течностите в тъканите и може да причини спазъм на съдовете. Избягвайте да ядете солени и люти продукти – пушени меса и риби, колбаси, туршии и др. Задължително похапвайте несолена риба, особено морска и океанска, солта заедно със стреса вдигат кръвното най-много.
Всеки ден яжте сурови плодове и зеленчуци – те съдържат влакнини, от които в организма се синтезират фиброзни влакна, необходими за укрепването на стените на кръвоносните съдове. Също така грах, фасул, леща, зелен лук, телешки черен дроб, царевица, зехтин. Тези продукти са източници на витамин Е, който придава на съдовете еластичност. Витамин С пък ги прави по-здрави. Богати на него са кивито и цитрусовите плодове.
Забравете алкохола – той е враг на сърдечносъдовата система. Вярно е, че спиртните напитки разширяват кръвоносните съдове, но ефектът е кратковременен. След това те се стесняват и предизвикват високо кръвно налягане.
Източник: ipatient.xyz
