Опцията „Не подкрепям никого“ събра почти 4% (87 634 души) от гласовете на избирателите на изминалите парламентарни избори.
„Беше въведено задължително гласуване. То означаваше да се дадат разнообразни възможности, така през 2017 г. се появи опцията „Не подкрепям никого“. Докато има задължително гласуване, законодателят е дал тази опция. Тъй като беше отменено наказанието за неучастие в избори, тя вече е излишна като възможност“, коментира експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова в „България сутрин“.
„Възприе се разбирането, че поощряването (отстъпки в данъци и такси) не е възможно да бъде опция, защото може да предизвика привилегия. Една от санкциите беше изключване от избирателните списъци, което може да лиши гражданина от избирателни права. Конституционният съд го обяви за противоконституционно. В Изборния кодекс остана, че гласуването е личен дълг“, обясни тя.
По думите ѝ проблемът с ниската избирателна активност не може да бъде решен с правни средства. Въпрос е на качество на политическите партии, а не на наредбата, изтъкна доц. Киселова.
Ако няма добра събираемост на санкциите, има ли смисъл да бъде въведена санкция за негласуване, попита риторично експертът по конституционно право. Според нея това ще бъде поредният лозунг.
„Колко легитимни са изборите? Нито Конституцията, нито Изборният кодекс е поставил такова изискване. Проблемът на последните избори е в друго – липсата на кампания и умората у избирателите и кандидатите. Близостта до 4-те процента (бел. ред. – на гласувалите с „Не подкрепям никого“) показва, че се отваря нова ниша и може да се говори за нов политически проект“, подчерта доц. Киселова.
Социологът Елена Дариева е на мнение, че „Не подкрепям никого“ не е хвърлен на вятъра глас.
„Това е глас, който казва: „Вече няма да бездействам“. Но е глас, който е сигнал за криза на представителството, на лидерството и на доверието. Гласовете на гласувалите с „Не подкрепям никого“ не участват в общото разпределение на гласувалите. Само като абсолютна бройка се съобщават. Тези хора не искат гласовете им да бъдат преразпределени. Това е доста голяма група, която би трябвало да накара политиците да се замислят. Профилът на постъпилите така са предимно млади хора, които на предишните избори са гласували за първи път или са дали гласа си за дефинираните партии на промяната, каза тя пред Bulgaria ON AIR.
Според Дариева партиите трябва да постъпят отговорно към гражданите и да предложат перспектива.
„Не може едно право – правото да гласуваш, да се обръща в задължение. В европейската практика има много случаи, в които задължителното гласуване е било въведено и впоследствие държавите са се отказали. Невинаги задължителното гласуване води до повишаване на избирателната активност“, настоя социологът.
„Преференциалната опция допуска, ако не одобряваш цялостното поведение на партията, поне да посочиш човек от листата, за който смяташ, че би могъл да нанесе корекции. Но дори това не се случва. Добре е политиците да се вслушат в гласа на тази група – това са млади хора. Да се замислят защо тези хора не виждат представителство на техните интереси“, акцентира Дариева.
