Марио Драги. Снимка: Bloomberg |
Резултатите от изборите в Германия са налице и в едно отношение са ясни. Няма да знаем седмици или месеци наред кой ще е следващият германски канцлер, докато партиите се пазарят за коалиция, но времето на власт на Ангела Меркел свърши. Това също означава, че Европейският съюз е загубил своя фактически лидер. Кой би могъл да я замени, се пита в Bloomberg Андреас Клут.
Един от начините да се схване „длъжностната характеристика” е да се погледне на лидерството, както са правили древните римляни. Те са гледали на него като на взаимодействие между три различни качества: potestas, auctoritas и gravitas. Меркел, през своите 16 години на поста, демонстрираше изобилие и от трите.
Potestas се отнася до правните правомощия, които идват с високия пост – за Меркел това са лостовете, които би могла да дърпа само по силата на канцлерството си. Auctoritas – коренът на съвременната дума авторитет – надхвърля официалните правомощия и означава нещо като влияние, способността то да се упражнява над другите, дори и чрез неформални средства. Gravitas е най-финото измерение, нещо като достойнство или тежест. Например, това е аурата, която Меркел излъчваше, когато отиваше на среща на високо равнище в Брюксел и всички я гледаха почтително.
Това определение автоматично изключва всеки от номиналните шефове на ЕС в Брюксел. Тук се включват Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, който свиква 27-те национални лидери. Двамата имат ограничени potestas и нямат никакви auctoritas или gravitas.
Човекът, който вече е във властна позиция, е, разбира се, френският президент Еманюел Макрон. Ако го попитате, той винаги е бил лидер на ЕС, развявайки знамето на европейския „суверенитет“ и „автономия“. Като президент на най-голяма военна сила в съюза, единствена с ядрен арсенал, той също така притежава впечатляващи potestas.
Но за да бъде той лидер, другите европейци трябва да се съгласят, че са водени от него. Но те просто не го правят, според проучване на Европейския съвет по външни отношения. Само 14% биха избрали Макрон за хипотетичен „президент на Европа“ в сравнение с 41%, които биха предпочели Меркел за тази роля, преди тя да се оттегли.
Базовото предположение в по-голямата част от Европа е, че Макрон в крайна сметка се стреми само да проектира френската мощ или дори своята собствена. Нацупването му, след като се почувства отрязан от САЩ, Австралия и Великобритания (зарадо отменената сделка за подводниците с Канбера – бел. прев.), само засили това впечатление. Във всеки случай него го чакат президентски избори през пролетта, така че скоро може да е вън от играта. Той има по-малко auctoritas, отколкото би искал да признае, и още по-малко gravitas.
Така остава Марио Драги, който стана премиер на Италия по-рано тази година. Обикновено potestas, които идват с този пост, са ограничени. Хората, които го заемат, не са известни със своето дълготрайно пребиваване във властта – Меркел имаше осем италиански колеги по време на периода си като канцлер. Освен това Италия отдавна се смята за една от проблемните страни в ЕС – свръхзадлъжняла, икономически стагнираща, нереформируема.
Но това беше преди Драги. Уважаван почти из целия нестабилен италиански политически спектър, той вече спаси ваксинирането в страната и се зае с един от проблемите, считан за най-спешен, но и най-труден – неефективността на съдебната система.
Това, което дава на Драги толкова много auctoritas, е отчасти неговият технократски и дипломатически маниер, който напомня на този на Меркел – и двамата очевидно държат егото си под контрол. Но това се дължи и на предишната му кариера. Той е икономист, чийто докторантски наставник е носител на Нобелова награда. Като президент на Европейската централна банка пък Драги вероятно е сторил повече от всеки друг, за да спаси единната валута от крах, когато през 2012 г. посочи, че ще направи „каквото и да е необходимо“. Когато една фраза е достатъчна за успокояване на пазарите, това са gravitas.
След като встъпи в длъжност като премиер, той осигури на Италия най-големия дял от стимулиращата програма на ЕС и добави допълнителни средства, за да подготви най-обширната фискална инжекция в Европа досега. Изглежда, това дава плодове – възстановяването на Италия сега е сред най-динамичните в Европа. В този смисъл Драги се е превърнал в нещо като анти-Меркел, проповедник на мощната фискална политика и европейската финансова интеграция, докато канцлерът наблягаше само на строгите икономии.
Драги вече остави следа дори на световната сцена. Той позиционира страната си по-ясно срещу Китай и Русия, а оттам и по-близо до САЩ, отколкото Меркел или Макрон направиха.
Както винаги в Италия, няма гаранция, че управляващата му коалиция ще се запази. Съществува и риск Драги да се издигне до по-висшия, но по-малко властен пост на президент. И все пак към днешна дата той е единственият европейски лидер, който изобщо може да се доближи до Меркел като статут. Драги потенциално би могъл да задържи ЕС заедно, както тя направи, и да го придвижи напред, както тя не успя.
