Късна вечер през юли на Колодрума в Борисовата градина. Музиканти в разпознаваеми жълто-черни екипи излизат на сцената и започват да свирят пред хиляди въодушевени почитатели. Мелодията на култовата песен USA почти веднага огласява парка с думите „Аз съм от Босна, заведете ме в Америка“.
През следващите два часа босненската група „Дубиоза колектив“ разтърсва публиката с най-добрите песни от 11-те албума в дискографията си. А освен че карат феновете си да пеят и танцуват, музикантите ги подтикват и да мислят по-критично за политическите проблеми на Балканите и по света.
Кои са „Дубиоза колектив“
„Никога не се опитваме да опишем „Дубиоза колектив“, казва пред Свободна Европа Ведран Муягич, басистът на групата. „Невъзможно е.“
Ако все пак трябва да избере песен, която най-добре представя „Дубиоза“, Ведран – за добро или лошо, би посочил No Escape from Balkan (Няма бягство от Балканите).
Дори само изброяването на стиловете музика, в които творят „Дубиоза“, трудно може да бъде изчерпателно – малка част от тях са дъб, ска, реге, рок и пънк.
Групата е създадена през 2003 г., когато се обединяват членовете на други две банди от градовете Сараево и Зеница в Босна и Херцеговина.
В момента в „Дубиоза“ са представени почти всички страни от бивша Югославия, а текстовете на песните им са на босненски и английски език. Най-известната им песен – USA, предстои да бъде включена в предстоящия сезон на сериала What We Do In The Shadows.
За 20-те години на сцена, които празнуват тази година, музикантите засягат всевъзможни политически теми в изпълненията си – от корупция до опазване на природата. Един от първите албуми на групата – Firma Ilegal, разказва за икономиката на прехода в бившите социалистически страни, за проблемите на приватизацията и трупащата власт олигархия.
Тази критична към политиката линия продължава и в следващите албуми – 5 do 12, Wild Wild East, Apsurdistan, където музикантите се заиграват и с типичните за хората на Балканите стереотипи и предразсъдъци. В песните от Happy Machine се говори също за мигрантската криза от 2015 г., протестите срещу застрояването на парка Гези в Турция, както и съдебния процес срещу шведския сайт за безплатни торенти The Pirate Bay (групата е известна с критиката си на концепцията за авторско право).
С най-новия си албум Agrikultura, чието излизане е и един от поводите за турнето на „Дубиоза колектив“, музикантите се обръщат към устойчивостта и близкия до природата начин на живот. Според басиста Ведран Муягич разрушаването на околната среда е „един от най-важните глобални проблеми“, а албумът е начинът, по който той и колегите му го интерпретират в контекста на света след пандемията от COVID-19.
Музика и политика
За членовете на „Дубиоза колектив“ е повече от естествено да правят музика за политика. „Живеем в много интересна държава и много интересен регион. Историята се случва в реално време, всички тези проблеми се развиват около нас и ние не можем просто да ги игнорираме“, казва Ведран Муягич. „Да пишем песни за тях е и някакъв вид самопомощ, начин да се справим със сложната ситуация, която ни заобикаля.“
Басистът добавя, че понякога е трудно с групата да намерят различен ъгъл, през който да представят определен политически проблем. „Едни и същи теми още са на дневен ред 10-15 години, след като сме писали песни за тях“, казва Ведран.
Въпреки това от „Дубиоза колектив“ продължават да го правят, защото вярват, че това е начин да насърчат критичното мислене за политиката у своите почитатели. „На хората им омръзват говорещите глави по телевизията, този шум ги кара да спират да се информират“, смята Ведран. „Когато изкарваме политическите теми от този контекст и ги сложим в песен, ние помагаме те да стигнат до по-широка публика, която да се замисли“.
Това не означава, че музикантите от Босна вярват, че могат да постигнат революция и да променят политиката с няколко песни. „По-важното е хората, които слушат, да се свържат помежду си и да намерят утеха в това, че и други мислят като тях“, казва Ведран.
Балканските паралели
„Дубиоза колектив“ често идват в България – тук имат постоянна публика и не се чувстват като чужденци, а „манталитетът и езикът са почти същите като в Босна“.
„Първият път, когато дойдохме в София, беше преди 11 години. Дойдохме без никакви очаквания. И беше любов от пръв поглед“, спомня си Ведран. На концерта на Колодрума, както и при предишни свои участия в България, „Дубиоза колектив“ свирят кавър на българска песен – „Песен за любимия град“ на Тодор Колев.
Между България, Босна и останалите балкански държави обаче Ведран вижда и много общи проблеми. Според него е притеснителна тенденцията крайнодесни и популистки партии да трупат подкрепа. „Вече сме виждали най-страшното последствие от възхода на националистически движения по време на войните в Югославия“, казва басистът, който в началото на 90-те е бил дете и тепърва е започвал пътя си в музиката по време на обсадата на Сараево.
Най-добрия път за страната си Ведран вижда в присъединяването на Босна и Херцеговина към Европейския съюз (ЕС), но не е оптимист, че това ще се случи скоро.
Музикантът все пак смята, че в политическата ситуация в региона постепенно се виждат подобрения. „Имам надежда, че новите поколения ще имат достатъчно мъдрост да игнорират шума на крайните политици и да обръщат повече внимание на наистина важните неща“, казва той.
