Думите, които пропуснахме да кажем на родителите си тежат като камък на сърцето. Късно е, но нека сега да ги отправим към звездите:
Понякога така ми се искаше да потърся утешение и да поплача на рамото ви. Да споделя проблемите си, но мълчах и преглъщах, а вие знаехте и тихо преглъщахте болката ми. Само да можеше да си поговорим…
Заради грижите понякога забравях да ви се обадя. Простете ми!
Не трябваше да се гневя когато сте болни и слаби, мислех че като проявявам твърдост – помагам…Само да можеше сега да ви поискам прошка и да благодаря за добротата и търпението ви!
Стеснявах се да ви кажа колко ви обичам…
Липсвате ми! Винаги ще сте в мен! Обичам ви!
[ad id=“232523″]
