Давид Джамбазов се описва като документалист, човек на науката и знанието, оптимист. Той е и гражданин с ярка позиция срещу войната, която Русия води в Украйна.
Джамбазов смята скуката за най-големия си враг. И не спира да експериментира. След живот на два континента, три висши образования по три съвсем различни предмета в три университета в САЩ и Чехия, Джамбазов избира да живее в родния си град София.
„Като човек на науката и знанието да уча е като да дишам. Уча различни неща, защото ме интересуват много уж различни неща, които обаче се свеждат до едни същи въпроси – как работи светът, какво движи човешките същества да правят добро или зло, какъв е смисълът на едно съществуване“, казва той пред Свободна Европа.
В момента Джамбазов работи като специалист по анализ на данни във Файненшъл Таймс, но не спира да снима. Казва, че прави документално кино по принуда.
„Защото на някои въпроси може да се отговори само ако отидеш на място.“
И той отива на място – в украинския град Чорткив в област Тернопил. Снима в града в деня когато Путин разгръща бруталната си война срещу цялата страна. И въпреки че 28-хилядният град не е пострадал, кметът му открива, че дори мирният живот се е превърнал в серия от отчаяни битки.
Именно за кмета на Чорткив Володимир Шматко, за един ден от живота му, разказва филмът на Джамбазов.
„Като чуете думата „кмет“, какъв образ изниква в главата ви?“, пита Джамбазов.
„Човек, към когото имате лично доверие? Човек, на когото ще се обадите ако имате проблем и проблемът ще бъде решен? Човек, на когото разчитате да пази вас и вашите семейства в безопасност? Едва ли. В България нещата не работят така“, добавя той.
„В продължение на две години след като Путин започна чудовищна, тотална фаза на войната си срещу свободата и независимостта на един цял народ в сърцето на Европа, хората в Украйна обаче търсят и очакват именно това от своите кметове.“
Военният ветеран Володимир е постигнал мечтата си – да стане кмет на Чорткив. Но предизвикателствата по време на войната са много – да поддържа бомбоубежищата сухи, да оправи училището, дори да спаси живота на бактериите в пречиствателната станция… да не говорим за нуждата да утеши тъгата и да вдъхне надежда на своите съграждани. А телефонът му постоянно звъни…
„Темата за свободата и свободния избор е много важна за мен – и за свободата, и за мотивацията, и за последствията“, казва Джамбазов.
Идеята за документалната лента идва на Джамбазов покрай работата си за фондацията „Фридрих Науман“, която от 2017 г. представя серия документални портрети на вдъхновяващи и свободомислещи хора от Източна и Югоизточна Европа.
Кметът на Чорткив е избран за герой от поредицата документални филми още през 2019 г., защото е много деен и прави много за града. Снимките с него обаче започват едва след началото на войната – през октомври 2022 г., когато Русия започва да бомбардира цялата гражданска инфраструктура на Украйна.
Джамбазов разказва, че Чорткив е китен, подреден, чист град, който „спокойно можеше да е австрийски или от която и да е държава в ЕС“.
„Но той се намира в Украйна – държава, която един зловещ диктатор е решил, че няма право да съществува. И хората там се борят за своето съществуване“, казва Джамбазов.
По думите му хората в Украйна имат невероятен дух и то дух, който не е някакво биене в гърдите от типа „ние ще победим“, а фокус към желанието да се помага един на друг.
Джамбазов има силна гражданска позиция срещу агресивната война на Путин в Украйна и не спира да я изразява. През април 2022 г., непосредствено след убийството на стотици цивилни в украинския град Буча, в знак на протест Джамбазов легна с вързани ръце зад гърба си пред Руския културно-информационен център (РКИЦ) в София.
„Понякога думите не са достатъчни. Свободата е действие“, казва той в интервю за БНР за акцията.
Още от първите дни на войната партньорката му Анна Стоева започна всекидневна протестна акция пред РКИЦ с плакат – гълъб на мира в цветовете на Украйна и с надпис: „Аз съм рускиня и съм против Путин“.
Тя също е документалист и миналата година направи изложба, която показва какво са взели със себе си 14 жени от Украйна, когато са напуснали родината си заради войната.
„Ние [с Анна] не си броим акциите. За мен и за нас, тази война е чудовищно престъпление срещу човечеството и бъдещето и свободата на всички европейци. Всеки ден трябва да е своеобразна акция срещу нея“, казва Джамбазов.
