На 24 август 1991 г. Върховната Рада на Украйна приема Акт за обявяване на независимостта на страната. И демократите, и комунистите гласуват „за“. През декември същата година в Украйна се провежда референдум, на който над 90% от жителите потвърждават желанието си да напуснат СССР.
Разпадането на Съветския съюз протича сравнително безкръвно, въпреки че на негова територия избухват граждански войни в Таджикистан и Грузия, войни в Нагорни Карабах и Приднестровието, конфликти във Ферганската долина.
След разпада на СССР опитите на Русия да запази влиянието си в регионите не спират. През 2014 г. Москва анексира украинския Крим и започна военни действия в Донецка и Луганска област. А на 24 февруари 2022 г. започна пълномащабна война.
Крепост на комунизма
„Украйна може да се гордее, че е държавата, която разруши Съветския съюз“, казва първият президент на независима Украйна Леонид Кравчук.
През 80-те години на миналия век, когато Централният комитет на Комунистическата партия на Украинската ССР е ръководен от Владимир Шчербицки, Украйна е наречена „последната крепост на комунизма“.
„Перестройката дойде в Украйна по-късно. Украинската съветска система беше до известна степен автономна и по-консервативна. Следователно преследването на нови организации продължи по-дълго, отколкото в Москва или в балтийските републики“, казва историкът Олес Доний, който по онова време е лидер на студентското движение.
Ситуацията започва да се променя през 1986 г. – след аварията в атомната електроцентрала в Чернобил.
„Първите движения бяха формално екологични по природа. Въпреки че веднага започнаха да засилват в национално-културната посока“, каза Доний.
В Украйна има дисидентско движение по време на цялото съществуване на СССР. То води нелегална дейност. Официално такова движение става възможно чак през 1989 г.
„Народно движение“
През февруари 1989 г. вестник „Литературна Украйна“ публикува предложение за устав и програма на обществено-политическото движение „Народный рух“ („Народно движение“).
На 8 септември в Киевския политехнически институт започва двудневен учредителен конгрес. Създадено е „Народно движение на Украйна за перестройка“.
За ръководител е избран поетът Иван Драч, а начело на секретариата – дисидентът Михаил Горин. В документите са записани националните символи – синьо-жълто знаме, тризъбец и химн.
Целта за постигане на независимост обаче е включена в програмата на „Народно движение“ година по-късно. Участниците казват, че през 1989 г. са решили да добавят към името на организацията думите „за перестройка“, за да не плашат Москва.
„Беше ни ясно, че ако напишем „за перестройка“, няма да ни бият и тормозят. А когато пишем „за независимост“, ще ни блокират пътя. [Независимостта] не беше само във въздуха, тя беше прокламирана. Просто не можеше да бъде записано в документите“, казва един от основателите на движението, Сергей Головатий, в интервю за украинската служба на Радио Свобода.
По време на конгреса има призиви за осъждане на „престъпленията на комунистическата партия“ и дори да бъде забранена. Но писателят Владимир Яворивски призовава „да мислим с главата си“ и посочва президиума, където повечето присъстващи са членове на КПСС.
20% от делегатите на учредителния конгрес на „Народно движение“ са комунисти, застанали зад „Демократическата платформа на КПСС“. Сред тях е тогавашният ръководител на идеологическия отдел на ЦК на Комунистическата партия на Украинската ССР Леонид Кравчук. По-късно той става първият президент на независима Украйна.
„Народно движение“ не е хомогенна организация, но въпреки това участващите успяват да намерят компромиси без проблеми, казва Олес Доний, който през 1990-1991 г. е негов зам.-председател.
„Нова държава в управляващата система“
През март 1990 г. се провеждат избори за Върховната Рада на Украинската ССР. Тогава за първи път в парламента влизат демократи и се появява опозиция – Народната рада, която включва 125 депутати.
В същото време в Украинската комунистическа партия започва да укрепва суверенното крило. В средата на юни на 28-ия ѝ конгрес дори е приета резолюция „За държавния суверенитет на Украинската ССР“. И все пак комунистическият елит продължава да е ориентиран към Москва.
През юни във Върховната Рада е сформирана работна група за изготвяне на текста на Декларацията за държавния суверенитет. Оглавява я комунистът Сергей Дорогунцов. Подадени са поне пет проекта.
Декларацията всъщност е програма за изграждане на независима държава. В нея се казва, че Украинската ССР е суверенна страна и единственият източник на власт е народът, а не Комунистическата партия или Кремъл.
„Правото на собствена парична единица беше фиксирано. Правото на собствени митници, данъчна система, държавен бюджет. Правото на собствени въоръжени сили. Беше декларирано и правото на собствено гражданство“, казва бившият дисидент Левко Лукяненко.
Декларацията за държавния суверенитет на Украйна е приета на 6 юли 1990 г. Почти 80 процента от депутатите (355) гласуват „за“ и само четирима са „против“.
„Колбасната революция“
На фона на сътрудничеството между борците за независимост и активните комунистически елити, партийната номенклатура не предизвиква симпатии в обществото. И въпреки че изразът на недоволството не е повсеместен, пример за такова е така наречената „Колбасна революцията“.
През 80-те години в СССР има тотален дефицит на храни и промишлени стоки. Пазарува се с купони – захар, брашно, сапун, след това списъкът се разширява. Това провокира протести – по-специално масовите протести на миньорите през 1989 г.
На 6 януари 1990 г. в Чернигов кола „Волга“ се блъска в „Жигули“. Във волгата са началникът на областния изпълнителен комитет на КПСС Валери Зайка и шофьорът му. Опитват, но не успяват да избягат, а от удара багажникът се отваря. Вътре се виждат пушена наденица, сьомга, коняк. По това време хората стоят с часове на опашка за храна. Свидетелите на катастрофата започват да трошат колата. Полицията не се е намесва.
След това в Чернигов се провеждат още няколко митинга. Най-големият, на който се събират около 10 хиляди души, е на 7 януари. Първият секретар на регионалния комитет на Комунистическата партия казва, че Валери Зайка е изключен от КПСС и ще бъде строго наказан.
Студентски протести
На 2 октомври 1990 г. в Киев, на Площада на Октомврийската революция (сега Площад на независимостта), студенти започват гладна стачка. Киевският украински студентски съюз и Лвовското студентско братство разпъват палатков лагер в центъра на столицата.
Студентите имат пет искания: предсрочни парламентарни избори на многопартийна основа не по-късно от пролетта на 1991 г., военна служба от украинци само на територията на Украйна, национализация на имуществото на Украинската комунистическа партия и Ленинския комунистически младежки съюз, оставката на тогавашния министър-председател Виталий Масол и неподписване на нов съюзен договор.
На четвъртия ден от акцията Леонид Кравчук, по това време председател на Върховната рада, отива на площада. Говори с лидерите на студентите Олес Доний и Маркиян Иващишин. Разговорът е излъчен от украинската телевизия. Доний нарича Кравчук „Пане Леонид“ – за първи път обръщението не е „другарю“, а „пане“ (от укр. „господине“).
Кравчук и студентите не постигат консенсус. На 15 октомври близо до Върховната Рада се провежда многохиляден митинг. Протестиращите превземат сградата на Киевския университет. Ден по-късно е създаден още един палатков град – до парламента. Към студентите се присъединяват и работници. Протестни действия обхващат и регионите.
Под натиска на улицата властите започват да отстъпват. На 17 октомври Върховната Вада решава да изпълни частично исканията на студентите. Премиерът Виталий Масол е освободен, приет е закон за военна служба от украинци само на територията на републиката и съюзният договор не е подписан. Искането за разпускане на Върховната Рада не е изпълнено.
„Преизбирането на Върховната Рада е първото изискване, което въведох. И смятам, че Украйна пропиля шанса си да стане успешна страна не по време на Оранжевата революция, не по време на Евромайдана, а точно през 1990 г.“, казва Олес Доний. По думите му тогава Украйна е имала шанса да следва пътя на страните от Централна Европа и Балтика, но „опозицията не го осъзнаваше или се страхуваше“.
Chicken Kiev speech
В началото на август 1991 г. тогавашният президент на САЩ Джордж Буш пристига на посещение в Киев. Основната му цел е да подкрепи президента на СССР Михаил Горбачов.
По това време Горбачов вече е започнал да се оттегля от своите реформаторски планове, уволнил е много привърженици на перестройката и се е обградил с консерватори. Но Западът все още се надява на него.
На 20 август 1991 г. е планирано подписването на нов съюзен договор. Той предвижда СССР да бъде заменен от Съюз на суверенните държави, който трябва да е по-малко централизиран.
Лидерите на Русия, Казахстан, Узбекистан, Беларус и Таджикистан са съгласни да го подпишат. Балтийските републики, Грузия, Армения, Азербайджан и Молдова отказват. Комунистическата партия на Украйна не казва нито да, нито не.
В реч пред Върховната Рада Джордж Буш подкрепя новия съюзен договор и предупреждава украинците за „самоубийствения национализъм, основан на етническа омраза“. Буш казва, че Горбачов „е постигнал впечатляващи неща и целта на неговата политика е да стигне до свобода, демокрация и икономическа независимост“.
Буш не се среща с представители на „Народното движение“, които остро се противопоставят на подписването на съюзния договор.
За тази реч Буш е остро критикуван в САЩ. Тя е наречена „Chicken Kiev speech“ (от англ. „киевският страхливец“).
Референдум, независимост, референдум
На 17 март 1991 г. в СССР се провежда референдум за запазване на СССР. Литва, Латвия, Естония, Грузия, Армения и Молдова го бойкотират.
В Украинската ССР референдумът се провежда и около 70% гласуват „за“. Само мнозинството от жителите на областите Лвов, Тернопол, Ивано-Франковск и Киев гласуват „против“.
Едновременно със съветския референдум в Украйна се провежда и друго допитване по инициатива на „Народно движение“. „Съгласни ли сте Украйна да бъде част от Съюза на съветските суверенни държави въз основа на Декларацията за държавния суверенитет на Украйна“ е въпросът, на който около 80% от анкетираните отговарят с „да“.
На 19 август в Москва има опит за държавен преврат и е осуетено подписването на новия съюзен договор. На 24 август Върховната Рада приема Закона за обявяването на независимостта на Украйна.
И представители на демократичната опозиция, и комунистическото мнозинство гласуват за независимост. До компромис се стига, след като в документа е въведена клауза въпросът за независимостта да бъде поставен на национален референдум.
Едновременно с референдума трябва да се проведат и президентски избори.
На 1 декември 1991 г. повече от 90% от подкрепят независимостта. А Леонид Кравчук е избран за президент.
Според много експерти този референдум бележи края на Съветския съюз. Седмица след вота лидерите на Украйна, Русия и Беларус обявяват края на СССР „като субект на международното право“ и подписват споразумение за създаване на Общност на независимите държави.
