ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 30, 1991 г.
ДЪЩЕРЯТА НА ГЕНЕРАЛА РАЗКАЗВА
Елена Велчева-Цветин, дъщеря на генерал Велчев, сега вече на пределна възраст, живее в София на ул. „Гочо Гопин“ 4. Преглътнала горчилката от преиначаването на историческата действителност около живота и дейността на своя баща, тя е съхранила дълбоко в себе си трайни спомени. Елена ме посрещна радушно в уютния си дом. Щастлива с проявения интерес към генерала, тя със завидна памет пресъздаде исторически събития и факти.
Баща си запомних като генерал. От ранно детство сестрите ми, брат ми и аз добре разбирахме, че татко ни е офицер и че той служи на отечеството. По бурния път на военната служба преминахме през различни гарнизони: Сливен, София, Пловдив и родния град Стара Загора. Винаги с трепет го очаквахме да се върне жив и здрав от продължителни маневри или от война. По детски се радвахме на генералския мундир, който блестеше на снажната му фигура. Брат ми Асен често размахваше заканително сабите срещу „душманите на България“. Генерал Велчев е завършил първоначално петокласно училище в родния си град Стара Загора. Един от неговите учители е видният български поет, публицист и общественик П.Р.Славейков. Възприел родолюбието на своя учител, в него се поражда порив към знанието. Дядо ни – Хаджи Стамо, богат търговец за времето си, го изпраща да учи в Галата Сарай (френски лицей) Цариград. Завършването на лицея и завръщането му в родината съвпадат с подготовката и началото на Руско-турската освободителна война. В къщата на Хаджи Стамо, която се намирала на северозападния ъгъл на двора на бившия строителен техникум (пресечката на улица „Ген.Столетов“ и „Асен Велчев“), патриотично настроени старозагорци начело с П.Р.Славейков очаквали завръщането на Вълко Велчев от Цариград. Той ги запознал с хода на подготвяната война… След известно време руските войски достигнали северните крайнини на Стара Загора. Хаджи Стамо изпраща сина си с кон при русите. Баща ми се обърнал към ген. Гурко: „Господин генерал, турците напуснаха града. Старозагорци ви очакват с вълнение.“ Наред с това той е отправил покана към генерала заедно с офицери от щаба на отряда да отседнат в техния дом. Така ген.Гурко и щабът на командувания от него отряд се подслоняват в къщата на Хаджи Вълчеви. При такива обстоятелства баща ми става куриер на щаба на ген.Гурко. По-късно, когато Стара Загора е обляна в кръв и съсипана в пепелища, първата опожарена къща е тази на Хаджи Вълчеви. Преживяното в тези драматични дни, вълнуващите срещи с руския генерал, са оказали силно влияние върху професионалния избор на баща ми, обладан от родолюбието и призванието да служи на отечеството. Никак не е случайно, че след Освобождението той завършва първия випуск на военното училище в София. Последователно по етапите на военната ейрархия следва и завършва генералщабна академия в Петербург. След това най-напред служи в Пловдив и през 1885 г. взема активно участие в Съединението на България. Участвува в Сръбско-българската война като началник-щаб на авангарда при разгромяването на крал Милан. Само една година по-късно Велчев е в центъра на драматичните събития на преврата и контрапреврата срещу княз Батемберг. През 1900 г. е произведен в чин – генерал… С идването на Фердинанд и най-вече след обявяването му за цар на България през 1908 г. се поставя и началото на постоянните конфликти между баща ми и короната. Известно е, че Фердинанд водеше прогерманска политика, а баща ми по убеждение беше русофил. Отстояваше непоколебимо веруюто си – панславянска България. Царят не можеше да скрие омразата си към българския генерал. На всяка цена беше решил да намери „провинение“ за уволнението му. На назначените полски поезки били поканени да присъствуват много чуждестранни кореспонденти. При провеждането на военната „игра“, въпреки дадените благоприятни позиции на останалите участвуващи генерали, баща ми проявява необходимата далновидност и в определеното време „овладява“ със своите „части“ очертания „рубеж“. „Победата“ на генерал Велчев е призната от генералитета. Получава се обратен на ефекта, очакван от Фердинанд. Вместо кореспондентите да пишат за „тактическите грешки“ на Велчев, те обективно описват проведените поезки и „военни действия“. През 1911 г. баща ми беше уволнен със заповед на монарха. Фердинанд обаче добре разбираше, че ако привлече способния генерал в редовете на армията, това би било само от полза за користните му цели. В Балканската война Велчев е отново действуващ генерал, назначен за командир на Източния сектор. Заедно със своя щаб той оценява обстановката и без да чака заповед, на своя глава взема решение – в атака. Фердинант заповядал да се спре атаката и да се обсади Одрин. Баща ми намира решението на царя за грешно и не изпълнява заповедта. В резултат на взетата инициатива и активните настъпателни действия на войските падат няколко форта. Но генерал Велчев е отзован и на негово място е назначен ген. Г.Вазов. Одрин е обсаден. Изпълнена е заповедта на Фердинанд и обсадата продължава няколко месеца. С падането на Одрин ген.Велчев е назначен за гарнизонен началник на града и вилаета. В писмо до баща ми, запазено и до днес, ген. Бойдев, участник във войната, пише: „Ако вашите войски на Източния сектор са продължили на втори ноември енергично атаките си, крепостта едва ли би се удържала.“ Ген.Велчев беше отново уволнен. Остана да живее в Стара Загора. В навечерието на Първата световна война Фердинанд изпрати депутат на Народното събрание да го увещава да се върне на действителна военна служба. Отговорът му беше категоричен: „На немската кауза не искам да служа. Аз съм за панславянска държава.“ Не много по-късно баща ми е установил приятелски отношения с известния по онова време старозагорец Богдан Баров. Когато през 1923 г. брат ми Асен падна, пронизан от фашистки куршум като командир на отряд при щурма на казармите, баща ми беше обвинен в „съставяне план на въстанието“. Фашистите малтретирали и унижавали генерала, той стоически издържал и дръзко отговарял: „Ако планът беше мой, те щяха да успеят.“ През 1931 г. той беше поканен от Военноисторическата комисия при министерството на войната да пише спомени. През 1935 г. смъртта прекъсна творческата му работа. По време на траурното шествие в София някой се промъква през шпалира и поставя върху ковчега цветя с надпис „От признателните старозагорци – на смелия генерал Велчев“. Днес старозагорци малко знаят за генерал Вълко Стамов Велчев, който с патриотизма на възрожденския си род е поставил любовта си към своя народ и родина над всички интереси.
Кольо СТАЛЕВ
Дъщерята на генерала разказва
