Горещото време крие рискове от хранителни натравяния. Микробите, които ги причиняват, се развиват при по-високи температури.
„Сега всеки плод или зеленчук може да се развали, но и всеки плод и зеленчук е третиран с химикали, колкото и да не ни се иска. Проблем не са химикалите, а микробите, защото те предизвикат развалянето на продукта и те представляват риск за здравето на хората. И динята не е с ацетон, а просто е развалена, мирисът се получава при развалата на продуктите“, каза биологът и вирусолог от „Активни потребители“ д-р Сергей Иванов в ефира на Bulgaria ON AIR.
По думите му, при друг вид ферментация продуктът може да мирише на парфюм.
„Може да мирише и на алкохол. Това са различни типове ферментация. Динята и пъпешът са много рискови продукти, защото когато се разреже, те веднага се заразяват, започва бурно развитие на микроби. Подобни продукти трябва да се разрязват преди продажбата, а не да стоят с часове, особено на жегата. Това е практика, която в България не е регламентирана, но може би трябва регламентация“, допълни д-р Иванов.
Той е на мнение, че когато динята или пъпешът са увити в целофан, има риск от друг вид бактерии.
„Потребителите, ако не виждат пред тях как разрязват продуктите, по-добре да не ги купуват, защото е рисково. Но все пак, ако купуват такъв продукт – когато се приберат вкъщи, нека махнат целофана и да измият обилно повърхността. По морето пък, когато често си купуваме скара или дюнери – няма година, в която да няма масови натравяния на подобни обекти. Ако искате скара, готовата продукция трябва е в топла витрина, но когато тя е в тенджера, това е най-неблагоприятният вариант, защото там се създават идеални условия за инкубация“, съветва биологът.
А случая, при който детски балон се взриви и рани мъж, той коментира така: „Това е пълна безотговорност на продавача. Явно цената е определяща. Този, който е продавал водород на уличните търговци, би трябвало да си понесе отговорността. Не казвам, че и уличният търговец, който прави шашмата, е невинен.“
