Необходима е още помощ заради опустошителните наводнения в Карловско и Пловдивско. Според бившия министър на екологията Евдогия Манева, правителството се е забавило с търсенето на помощ от ЕС за възстановяване на щетите.
„Може веднага да бъдат поискани тези искания, поне принципно да се заяви, а след това да се уточнява размерът на средствата“, обясни тя пред БНР.
По думите й, е смешно обяснението за наводненията с „комплексни причини“:
„Това оправдание е доста смешно. Има три стратегически документа, в които рисковете, които съществуват в България, са описани, описани са и мерките, които трябва да се вземат – с конкретни изпълнители и с посочени средства. Това са (трите документа – б.р.) Стратегията за борба с климатичните промени, Плановете за управление на речните басейни и стратегията за предотвратяване на рисковете от наводнение. Сега да търсим някакви глобални причини или да се оправдаваме с дъжда е просто безсмислено. Трябва да се намерят конкретните нарушители“, допълни Манева.
Бившият министър на околната среда и водите подчерта, че две министерства носят основната вина, отговорност за това, което се случи заради безхаберие, несвършена работа и нарушения:
„Това са Министерството на земеделието, специално Агенцията по горите, както и Министерството на екологията (МОСВ). Очевадно е, че там е имало неправомерна сеч, която надхвърля позволеното“.
Манева изтъкна, че проверките за незаконна сеч в района на наводнените села ще бъде правена от министерствата, които са отговорни за бедствието:
„Те имат интерес да покрият истината. Те ще кажат нещичко, но няма да узнаем цялата истина. Така беше с наводненията в селата Цар Калоян и Бисер, а и в други случаи. Там бяха покрити виновните, не вярвам, че и тук ще разберем кой е виновният. Истината няма да се узнае, докато няма проверка от независими експерти“.
Тя изказа съчувствие към пострадалите хора от наводненията и изрази надежда „щедрите обещания“ на управляващите да бъдат изпълнени:
„Горчивият опит от подобни бедствия показва, че около събитието се дават щедри обещания, а след това постепенно някои неща се забавят в изпълнението или се забравят. Дано този път не е така!“.
