„Всеки път, когато се срещна с г-н Цацаров и когато имам възможност да обсъждам с него реформата и работата на прокуратурата и нейните структури, според мен той дава убедителни знаци за напредък. Винаги, когато се срещна с него оставам с впечатление, че всичко в България е наред. След това виждам фактите, цифрите и резултатите и в мен се появяват съмнения относно това дали всичко е наистина прекрасно.“
Това заяви днес на пресконференция в София еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова. Тя участва в годишната министерска среща „ЕС – Западни Балкани“ в областта на правосъдието и вътрешните работи. Фрумэт е в рамките на естонското председателства на Съвета на ЕС.
[ad id=“255238″]
Йоурова обаче добави:
„Нека да изчакаме и видим какво ще покаже докладът за България от ноември, който предстои. Ние искаме да сме справедливи и максимално обективни. Нека видим обективната ситуация. Всеки път, когато се срещна с г-н Цацаров, му пожелавам успех, късмет и действително да покаже реални резултати и успешно разрешаване на всички теми в областта на неговите компетенции.“
На въпрос до каква степен за Еврокомисията имат значение докладите на Венецианската комисия за реформите в България и страните от Западните Балкани еврокомисарката отговори, че те се наблюдават внимателно.
„Ползваме ги като аналитичен материал, документ. Вие знаете, че сериозно работи и сътрудничим с Венецианската комисия, и взимаме тяхното мнение по отношение на ситуацията в Полша. И други държави членки на също са подложени на някакъв вид мониторинг“, каза Йоурова.
Тя смята, че България и Румъния са в състояние да предадат на Западните Балкани опита си в реформа на правосъдната система, въпреки че в момента продължава мониторингът срещу тях.
„Отчетността на съдебните системи и тяхната прозрачност е съществен инструмент за борба с корупцията“, заяви Урмас Рейнсалу – правосъден министър на Естония, която в момента е председател на Съвета на ЕС.
Според него е необходимо да се обединят силите за справяне с международната престъпност, тероризма и предизвикателствата на мигрантската криза.
„Също така трябва да се замислим по какъв начин да се погрижим за интересите на гражданите, които искат по-малко престъпления, искат по- гладко международно сътрудничество за улесняване на бизнеса и придвижването на лица и стоки, като те искат и добро съдебно сътрудничество с държавите от Западните Балкани и ЕС“, допълни той.
Днес на конференцията било отделено внимание най-вече на отчетността на съдебните системи и тяхната прозрачност. Това е съществен инструмент за борба с корупцията, изтъкна Рейнсалу.
„По време на българското европредседателство върху нас ще падне тежестта за структурирането на службата на европейски прокурор“, каза българската министърка на правосъдието Цецка Цачева.
България е предвидила нарочна конференция през март 2018 г. Тогава отново тази тема ще бъде обсъдена заедно с държавите членки на ЕС, но също така и с участието на магистрати, представители на академичната общност и прокурори.
Предметът на дейност, компетентността на службата, ще бъде изцяло по отношение на контрол върху начина, по който се използват европейските средства, продължи Цачева.
„Това са средствата на всички нас, европейските данъкоплатци. Сроковете, в които ще започне да функционира тази служба, са предвидени съгласно регламента през 2021 г. Има един нелек път на структуриране на организацията на работата, изготвянето на правила за избор на европейски прокурори, на прокурори представители на другите държави членки, така че всичко това предстои и е наша отговорност за времето на българското председателство“, допълни тя.
