Снимка: EPA/Maxim Guchek, BELTA |
Страхът от миграцията е един от призраците, които преследват Европа. Страх, подхранван от множество центрове на убеждение и сила, включително няколко политически сили.
Въпреки липсата на големи изборни победи, европейската крайна десница успя да създаде негативен наратив към миграцията в общественото мнение в цяла Европа, пише онлайн изданието EUObserver.com.
Това засяга възгледите на много правителства и процеса на вземане на решения. Години наред държавите членки, подхранвани от този десен наратив, не бяха в състояние да предприемат ефективни мерки за солидарност в областта на убежището.
Широко разпространеният антимиграционен дискурс и политиките, базирани на него, разкриват една нестабилна Европа. Това отношение на отхвърляне и страх към онези, които бягат от война и мизерия, и системните нарушения на техните човешки права и Женевската конвенция е в контраст с ценностите на равенството, свободата и единството в многообразието, на които се основава Европейският съюз (ЕС).
Освен това Европа е политически слаба, защото нейните опоненти знаят, че нищо не прави Европейския съвет по-нервен от няколко хиляди мигранти, които се опитват да преминат външна граница на ЕС.
Тези противници действат в съответствие с това. Президентът на Беларус Александър Лукашенко използва слабостта на ЕС на границата с Полша и насочи хора като инструменти за своите политически цели. Някои от тези хора умряха от глад или студ, включително едногодишно дете и бременна жена.
Свидетелствата от граничния регион са последователни в посочването на злоупотреби от страна на беларуски и полски граничари, които са използвали зашеметяващи пистолети, сълзотворен газ и водни оръдия. Има съобщения и за разделяне на семейства. Тези мигранти, пресичащи границите, не са терористи или педофили, както лъжливо твърди полското правителство. Те са хора с различни мотиви за бягство от страните си, чиито молби за влизане трябва да бъдат разгледани съгласно съществуващите правни процедури и в съответствие с европейското законодателство.
В крайна сметка беларуският режим премести около хиляда мигранти, включително деца, в закрит център и осигури одеяла и храна. Ирак обяви полети за репатриране, но бъдещето на много имигранти е несигурно.
Отношението на Варшава влошава ситуацията: населението се страхува, тъй като има атмосфера на терор и сплашване. Границата се използва като щит, като се отказва на хората право да търсят убежище. Отказва се и достъп на журналисти до границите и се спират лица и организации, които предлагат хуманитарна помощ. Местното население обаче продължава да се опитва да предлага храна и вода, като показва човечност, въпреки че рискува глоба до 1000 евро и 5 години затвор.
Пред лицето на тази ситуация председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пътува до полската столица на 10 ноември 2021 г. Той обаче на практика подкрепи алармистката и милитаристична реторика и подкопа гаранциите, предвидени от правото на ЕС за търсещите убежище на границите на блока.
За една седмица преминахме от ситуация, в която Полша – държава, подчинена на член 7 и под интензивен контрол и натиск за постоянната ерозия на върховенството на закона, получи атмосфера на политическа подкрепа. Към това трябва да добавим използването и злоупотребата с термини като „хибридна заплаха“, „хибридна война“, „хибридна атака“. Този разказ е в контраст с първоначалната идея за ЕС като инструмент за мир, основан на правата на човека.
Въпреки че мигрантите са третирани като инструменти за дестабилизиращи цели, тяхното незаконно влизане в Полша само по себе си не представлява заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността.
Европейската комисия (ЕК) не върши по-добра работа. Предложението за решение на Съвета за активиране на спешни мерки съгласно договорите за ЕС отново повтаря, че ЕС трябва да се защитава от мигранти и търсещи убежище. Предложението води до формална забрана на хората да влизат на територията на ЕС и удължава периода на регистрация на молби за убежище на четири седмици от сегашните три, както и времето за обработка на молбите до 4 месеца.
Предложението позволява и бързо връщане на онези, на които молбите за убежище са отхвърлени, както и намаляването на условията за прием до основните нужди, което отново нарушава принципите на ЕС и подкопава правото на убежище.
Правните основания на това предложение са в най-добрия случай съмнителни. Съюзът приема законодателство относно правните фикции, за да задоволи ултраконсервативните войнствени дискурси и независимо от липсата на демократична легитимност, която води до заобикаляне на Европейския парламент.
ЕС трябваше да разположи EASO, за да помогне на страните, подложени на натиск, да изпълнят задълженията си с тези, които вече са на територията, и да гарантира по този начин възможността да поискат убежище, което се отказва на мнозина.
Съюзът можеше също така да осигури временни приемни съоръжения в съответствие със закона, както и задължително преместване, когато Полша, Латвия и Литва срещнат проблеми с капацитета. Накратко, европейски човешки отговор, основан на солидарност.
