Снимка: Alex Kraus/Bloomberg |
Икономиката на еврозоната ще е тази, която ще плати цената за раздвоението на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на основния и най-належащ в момента проблем. Инфлацията в Европа продължава да се ускорява от вече няколко месеца насам, включително и в началото на второто тримесечие на 2022 г., а икономиката на региона вече е изправена и пред опасността от забавен икономически растеж заради войната в Украйна и продължаващите проблеми с веригите на доставка.
За това предупреди и членът на Управителния съвет (УС) на банката Фабио Панета по-рано тази седмица, според когото икономическата експанзия в еврозоната почти е била спряла и е изправена пред допълнителни предизвикателства, докато банкерите се борят срещу рекордната инфлация.
В интервю за италианския вестник La Stampa Панета посочи, че икономиката на еврозоната „де факто стагнира“.
„Това усложнява вземането на решения от ЕЦБ, тъй като паричното затягане, насочено към овладяването на инфлацията, може да навреди на растежа, който вече отслабва“, смята Панета.
Войната в Украйна пречи на възстановяването от пандемията, като Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозите си за растежа на региона през 2022 г. до 2,8 на сто. Доказателство за предизвикателната ситуация са и публикуваните по-рано данни за германските фабрични поръчки, които са спаднали повечето от очакваното през март.
Коментарът на Панета подчертава главното предизвикателство пред европейския регулатор и то е раздвоението за основния проблем на Стария континент – дали това е инфлацията, или забавящият се икономически растеж – както и за това каква е подходящата реакция към тези предизвикателства.
Само допреди няколко месеца централните банкери настояваха, че инфлацията ще се забави.
В началото на февруари 2022 г. членът на УС на ЕЦБ и гуверньор на централната банка на Латвия Мартинс Казакс отхвърли предположенията на инвеститорите за повишение на лихвите през лятото, като изтъкна, че повишение на основните лихвени проценти е малко вероятно да се случи през юли тази година.
Ако има лихвено повишение през юли, „това би предположило невероятно бърз темп на прекратяване“ на покупките, каза Казакс, като допълни, че посочването на конкретен месец би било твърде прибързано действие.
Само два месеца по-късно все повече представители на ЕЦБ, сред които гуверньорът Кристин Лагард, изтъкват, че лихвите може да бъдат повишени от юли, когато се очаква да бъдат прекратени покупките на облигации по старата програма APP.
Впоследствие Казакс също промени възгледите си и в края на април посочи, че банката може да повиши лихвите през юли на фона на „значителните“ инфлационни рискове, заради които вероятно ще се наложи допълнително затягане на паричната политика по-късно тази година.
В събота (7 май) няколко представители на Фед, в т.ч. Лагард, представиха една по-оптимистична картина за бъдещето на европейската икономика, посочвайки, че тя не е изправена пред стагфлация.
„Към момента стагфлацията не е нашият най-вероятен базисен сценарий. Въпреки че огромната несигурност може да предизвика забавен икономически растеж, придружен от висока инфлация, сегашната ситуация не може да се сравнява със 70-е“, каза Лагард пред словенския вестник Delo, цитирана от Bloomberg.
В социалната мрежа Twitter членът на УС Франк Елдърсон написа, че „постъпващите по-слаби данни към момента не предполагат, че навлизаме в рецесия и очакваме инфлацията да се забави“. Той изтъкна, че всичко ще зависи от развитието на войната и въздействието на санкциите.
Подобно мнение изрази и заместник-председателят на институцията Луис де Гиндос преди седмица, когато каза, че не вижда към момента рецесия и добави, че увеличение на цената на кредитите през юли е възможно, но не е „вероятно“.
„Няма причина, поради която прекратяването на нетните покупки на активи да не се случи през юли“, заяви Гиндос. След това лихвите ще се повишат и това може да стане в рамките на „месеци, седмици или дни. Юли е възможен, но това не означава, че е вероятен“, каза той.
Коментарите до момента показват раздвоението сред банкерите, които оптимистично залагат, че няма да има стагфлация – въпреки признаците на забавен икономически растеж и устойчива инфлация – и че има нужда от лихвено повишение. На този етап обаче това може да се приеме като желание ЕЦБ да не изостава от групата големи централни банки, които вече затегнаха паричната политика.
Затова и Панета прие по-гълъбов* тон и изтъкна, че с повишаването на лихвите ЕЦБ рискува да навреди на възстановяването от пандемията.
Според него трябва първо да се погледнат данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната през второто тримесечие, с което банкерът сигнализира, че предпочита банката отново да заеме позиция на изчакване, каквато има и в момента. По думите му „няма голяма разлика дали ще стане (покачването на лихвите) два, или три месеца по-рано, или по-късно“.
„Той е единственият с гълъбов тон от заседанието през април насам, и смятам, че към момента е вълк единак“, посочи главният стратег в Danske Bank Пиет Кристиансен. „Смятам, че гълъбите са малцинство“, допълни експертът.
Крайната цена обаче ще плати европейската икономика и най-вече домакинствата и компаниите в Европа, които продължават да се огъват под силния инфлационен натиск. Макар според Панета да няма особена разлика за това кога ще бъдат повишени лихвите, то миналият опит от 2008 г. и 2011 г. на ЕЦБ показа, че това не е точно така.
През 2008 г. банката повиши лихвите в недобре обмислен и планиран във времето ход, тъй като икономическият растеж на блока вече се бе забавил, а в рамките на няколко месеца световната икономика се срина, инфлацията изчезна и ЕЦБ бе принудена да понижи лихвите.
Историята се повтори и през 2011 г., когато Европа премина през високо ниво на безработица, забавен растеж и дългова криза. Тогава Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ) оставиха цената на кредитите без промяна – пример, който ЕЦБ трябваше да последва, но вместо това повиши лихвите и сякаш по часовник икономическият растеж на континента се забави допълнително.
Към момента АЦБ и Фед вече са повишили лихвите и предстои да разберем дали ЕЦБ ще избере също да направи такъв ход.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.
