Снимка: Angel Garcia/Bloomberg |
Европейските политици са изправени пред належащ въпрос: Вижда ли се края на ръста на цените? Те не трябва да се притесняват от коронавируса, а от инфлацията, която е на най-високо ниво от създаването на еврото, пише Politico.
Докато невъзмутимата Европейска централна банка (ЕЦБ) твърди, че рекордният скок на цените е временен, политиците на континента не могат да си позволят да бъдат толкова оптимистични, докато гневните избиратели се опитват да си платят сметките за газ и храна и гледат как трудно спечелените им спестявания се изпаряват.
В Белгия около един милион души са изправени пред проблеми с плащането на сметките за енергия, а цените на тестените изделия в Италия са се повишили с почти 40 процента. Главозамайващият скок в разходите за енергия заплашва да извади извън строя мащабна част от производствения капацитет на Европа в различни сектори – от тежката металургия до леката промишленост.
Всичко това създава голям натиск върху политиците да предприемат действия и те експериментират с помощни средства, като намаляване на данъци, раздаване на пари, таван на цените на храните, тъй като изглежда малко вероятно централната банка на еврозоната да вдигне лихвите тази година.
Големият въпрос е дали този скок на инфлацията е просто искра и дали променливите цени на енергията и храните, които причиняват най-непосредствени затруднения на потребителите, ще спаднат обратно толкова бързо, колкото се повишиха, или това е дългосрочна промяна, която ще трябва да бъде последвана от значително увеличение на заплатите. „Всъщност имаме голям политически проблем и ще имаме голям проблем със социалното равенство, ако не видим покачване на заплатите“, казва Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.
Макар че основната инфлация в еврозоната е 5 процента, има големи регионални различия. Източна Европа е засегната особено тежко от нестабилните цени на храните. Инфлацията надмина двуцифрения праг и достигна 10,7% през декември в Литва, вторият по висота процент в ЕС, до голяма степен движен от грандиозното покачване на цените на енергията.
„Знам, че не всеки ще може да си плати сметките, знаем и че дългът расте много бързо… Ситуацията не е много добра“, казва Рита Латвите, жителка на Вилнюс, където сметките за отопление нарастват със 140% на годишна база. Домакинствата могат да забавят плащанията си, но това е временно решение.
Прогнозата за покачването на цените далеч не е ясна и много зависи от това дали сложен набор от структурни проблеми, включително свързани с коронавируса прекъсвания на веригите на доставки и трудности в газовия сектор, ще задържат сметките на текущото им ниво. „На икономистите им е трудно да излязат и да кажат с голяма сигурност, че това ще бъде временно или пък че няма да продължи дълго. Мисля, че трябва да бъдем скромни и да приемем, че всъщност не знаем това на този етап“, казва Пол де Грау, белгийски икономист от Лондонското училище по икономика.
Засега ЕЦБ не дава знаци, че ще повиши лихвите тази година. Според прогнозата на банката инфлацията ще спадне под целта от 2 процента през 2023 и 2024 г. Това означава, че битката срещу инфлацията вероятно ще се води другаде.
„Инфлацията, скокът на цените на енергията и разходите за живот са от първостепенно значение за европейските лидери – това засяга пряко джобовете на избирателите и в резултат на това е много очевиден политически проблем, който лидерите трябва да разрешат или поне да се види, че се опитват да го разрешат“, казва Муджтаба Рахман, европейски директор във фирмата за анализ на политическия риск Eurasia Group. По думите му това не може да зависи изцяло от ЕЦБ.
Централната банка на еврозоната, която не иска да препъне възстановяването след пандемията, казва, че ще следи дали ценовият натиск се превръща в „по-високо от очакваното увеличение на заплатите“.
Именно увеличението на заплатите причинява главоболие на политиците на два фронта. Белгия е ключова фронтова линия, когато става дума за заплати, тъй като в страната действа автоматичен процес – законът обвързва индексацията на заплатите с инфлацията. Работодателите водят усилена кампания за освобождаване от това правило тази година, като твърдят, че задължителното увеличение на заплащането ще направи износа неконкурентоспособен. Изгледите политиците да ги подкрепят са малки.
