Смята се, че са вдъхновени от Централните хали в Париж. Металната им конструкция е произведена в леярните на Густав Айфел – френския инженер, проектирал Айфеловата кула и носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
Централните хали в София имат богата история, а при построяването им целта е една – столицата на България да придобие европейски вид.
До появата им в центъра на града се провежда петъчният женски пазар, където могат да се намерят всякакви продукти, донесени от близките села. Той се намира пред джамията „Баня Баши“, точно срещу днешните Централни хали.
На мястото на Халите тогава са намира Касапската чаршия за месни продукти, а по-късно за кратко и дървеният цирк „България“.
“Появата на софийските хали е много важна, защото тя променя структурата на традиционния център на София”, казва журналистът и философ Тони Николов. До онзи момент мъжете донасяли месото вкъщи, набучено на пръст, добавя той. В началото на 20 век обаче в София се появяват нови изисквания за хигиена.
„И изведнъж, представете си, влизате в магазин, който е Париж и Виена едновременно“, казва Николов. Там могат да се намерят по-отлежали вина от различни чужди марки, различни видове хляб, сирена, „тоест много богат асортимент от продукти, които помагат на столичани да се чувстват европейци“.
Халите са открити през 1911 г. Архитектът на сградата е Наум Торбов. Той е родом от село Гопеш, Битолско – по онова време в Османската империя, а днес в Северна Македония. Следва архитектура в Букурещкия институт за изящни изкуства.
Построените от него Централни хали стават първия съвременен покрит пазар в София.
„Винаги е имало спор дали [Халите] са пространство на консумативизма или са пространство на култура“, казва Тони Николов. Той посочва, че самата сграда, заедно с тази на Централната минерална баня, където днес се помещава Регионалният исторически музей на София, са изградени като контрапункт на джамията, която се намира помежду им.
В интервю за портал „Култура“ културологът проф. Александър Кьосев определя тези две сгради като „европейски кавички“, в които е поставена джамията. Според него политическата задача на Халите е именно да изместят „дивата шарения на бившия османски пазар“ пред „Баня Баши“.
Това се случва и през следващите години значението на Халите продължава да расте.
“Икономическият подем на България след Първата световна война и бурното разрастване на столицата превръщат Централни хали в средище на софийските търговци. До средата на 40-те години на 20 в. там работят близо 170 дюкяна и щанда“, пише на информационния сайт на Халите.
По времето на социалистическия режим в България сградата остава важна част от историческия център на града. През 1955 г. Централните хали получават статут на паметник на културата от национално значение.
През 70-те години на миналия век Халите са ремонтирани, като са отделени два етажа.
В края на века те западат. Тогава „вече нямаха този различен асортимент на стоки, особено през 80-те, те се опразниха заради недостига през социализма“, казва Тони Николов. 90-те години обаче определя като „най-тъжното време“ – тогава през покрива на сградата дори прораства дърво, спомня си той.
В началото на 21 в. сградата става собственост на израелската компания „Ащром“. Продава им я Столичната община, която дотогава ги стопанисва. Кмет на София по това време е Стефан Софиянски. Заради сделката прокуратурата му повдига обвинение – твърдението ѝ е, че общината е ощетена. Софиянски е оправдан от съда години по-късно.
„Ащром“ прави ремонт на занемарения имот на ценната сграда. Тя отново отваря врати, а компанията отдава под наем обекти на различни търговци. Тогава приходите на дружеството ѝ „Централни хали“ са около 4 млн. лв. на година, пише „Капитал“.
Израелската компания е собственик на Халите до 2022 г., когато немската верига супермаркети „Кауфланд“ купува сградата и иска да я превърне в свой магазин. Сделката предизвика протести в столицата. Въпреки това тя е приключена. След разрешение за реконструкция от Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата започва ремонт.
Откриването на реновираната сграда официално се състоя на 22 май, като „Кауфланд“ съобщи, че инвестицията възлиза на над 50 милиона лева.
Запазена е металната ѝ конструкция, като щандовете следват същия стил. Премахнат е вторият етаж и е добавена тераса, на която има места за хранене и сядане. Часовникът в сградата също е реставриран.
„Софиянци ще чуят часовника да звъни за първи път от 40 години“, съобщиха представители на „Кауфланд“ по време на откриването. Той звъни на всеки 15 минути. В центъра на пространството вътре е възстановен и фонтанът по оригиналния проект на арх. Наум Торбов. Той е направен от зелен мрамор, внесен от Индия, и изработен в България.
В подземието има редица магазини, сред които и най-голямата детска книжарница в страната. Освен търговска част там има и историческа зона. На много места има разположени информационни табла, които разказват историята на древния римски град Сердика, както и на самите Хали. Част от археологическите разкопки също са изложени.
На приземния етаж има и място, предвидено за култура – с малка сцена, на която се очаква да се провеждат културни събития. За целта на сайта на Халите има създаден културен календар.
„Проектът има за цел да възстанови социалните и културни функции на сградата“, съобщават от „Кауфланд“.
Подобна е и представата на Тони Николов за това какви трябва да бъдат Халите – да „присъстват и с историята си, и с възможността да бъдат едно отворено пространство, включително за култура в най-широкия смисъл на думата“.
