Снимка: Bloomberg L.P. |
През 70-е години на миналия век американската рок група Kansas пуска парчето „Carry On Wayward Son“ (букв. превод „Продължавай напред, непокорни сине“) – първата песен на групата, която влиза в топ 40 в класацията на Billboard под номер 11, и която днес е позната като класика в рока.
От днешна гледна точка със заглавието на песента може да се обобщи ситуацията за централните банкери в битката им с инфлацията, чиято възходяща траектория няма изглед скоро да се промени – движения, които оставят банките с единствения избор да продължат напред в гонитбата си с високите цени.
В следващите дни предстои няколко големи централни банки да вземат решение за пътя на паричната си политика, която по всяка вероятност отново ще бъде затегната, докато доходите на домакинствата продължават да бъдат притискани от силния инфлационен натиск, а нагласите им – влошавани.
И наистина – през последните дни централните банки държат капиталовите пазари в по-силна хватка от всякога: Европейската централна банка (ЕЦБ) причини значителни сриве на цените на акциите и облигациите от четвъртък насам. По-рано ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард обяви първото от единадесет години насам увеличение на лихвените проценти с оглед на трайно високата инфлация и изрази надежда за още едно такова през септември.
В петък изненадващо рязкото покачване на цените в САЩ засили опасенията, че още по-силното затягане на паричната политика на САЩ може да задуши икономиката. Поради това пазарните стратези очакват фондовите пазари да се раздвижат отново през новата седмица.
„Фондовите пазари се задъхват от инфлационни притеснения, както и от проблеми с веригата за доставки и намаляващото икономическо доверие“, обобщава в бележка до клиентите Улрих Катер, главен икономист на Dekabank. На пазарите на облигации силният отскок на инфлационните очаквания оказа натиск върху цените и „доведе до драстично повишаване на доходността“.
А според много експерти това ще остане така за момента. „Повишаването на лихвените проценти оказва натиск върху цените на всички активи. Този натиск вероятно ще продължи, докато не бъде овладяна инфлацията и докато не се подобрят перспективите за по-стабилно икономическо развитие“, очаква Кристиан Калер, главен анализатор на акции в DZ Bank: „Дотогава ще мине известно време“, пояснява той пред Handelsblatt.
Трудно е да не загубиш пари в тази среда, гласи неговият трезв анализ.
Ерик Виноград, икономист в американската фондова къща Alliance Bernstein, застъпва подобно мнение: „Повишаването на лихвените проценти води до повишен риск от рецесия, тъй като за централните банки е трудно да затягат ефективно политиката, без да прекаляват“, казва той. Все пак постепенната политика на основните централни банки и ниското начално ниво на лихвените проценти го успокояват, обяснява експертът. Той не предполага най-лошото в икономически план: „Очакваме, че световната икономика може да се забави, без да спре„.
След като миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) затвърди плановете си за лихвено увеличение през юли, тази седмица предстои да видим как ще реагират Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка (АЦБ). Очакванията са и двата регулатора да продължат ястребовия* си полет, но въпросът е дали няма някой от тях да набере скорост с лихвените повишения.
Такива ходове вече предприеха Фед и Австралийската централна банка, които одобриха ръст на лихвите в размер на 50 базисни пункта (б.п.). За разлика от тях, АЦБ разчита на по-постепенен подход, продължавайки серията си от увеличения в размер на 25 б.п. – нещо, което се очаква ведомството на Андрю Бейли да направи и в четвъртък, когато приключва заседанието на регулатора. Според икономистите банката ще одобри петото поредно покачване на лихвите, а възможен конфликт между централните банкери може да стане размерът на увеличението. Данните за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за пазара на труда и за промишленото производство може евентуално да послужат като навигатор за банката в коя посока да продължи своя процес на затягане.
Ден преди това обаче вниманието ще бъде съсредоточено върху Фед. Макар към момента предстоящият ход на банката да е до голяма степен предвидим, инвеститорите повече ще се съсредоточат върху традиционната пресконференция на гуверньора Джером Пауъл след заседанието, която може да даде информация какво предстои да се случи лятото и есента.
„Смятам, че наистина ключовото ще е в това, което Пауъл ще говори на пресконференцията, и дали ще даде нещо, което звучи като конкретна насока за септември“, каза Майкъл Шумахер, ръководител на звеното по макро стратегии в Wells Fargo, цитиран от CNBC. „Ако го направи, ще го стори само, ако бъде ястребов, ако ли не, хората ще го възприемат като по-гълъбова позиция“, допълни Шумахер.
Тънкият момент тук е, че Фед трябва едновременно да успокои опасенията сред инвеститорите, като категорично заяви своята решимост за борба с инфлацията, но това трябва да бъде направено по начин, който да увери пазарите, че ходовете няма да предизвикат рецесия.
„Пазарът иска ясно и убедително доказателство, че Фед може да се справи, без да предизвика рецесия„, коментира и Лори Калвасина, ръководител за САЩ по капиталови стратегии в RBC Capital Markets.
Последните данни показаха, че инфлацията в САЩ е достигнала ниво от 8,6% на годишна база през май, ускорявайки се до 40-годишен връх.
Решенията на централните банки ще бъдат повлияни и от данните, които предстои да бъдат публикувани в следващите дни.
В региона на Европа се очаква статистика за покачването на потребителските цени в Германия, Италия и Франция, както и за ръста на производствените цени в Германия и Швейцария.
Великобритания ще публикува информация за представянето на икономиката си в началото на годината, заедно с данни за пазара на труда и за промишленото производство.
Данни за производствената инфлация се очакват още в САЩ.
Именно тези данни ще са основен двигател на движенията на борсите, след като миналата седмица официалната статистика успя да помрачи нагласите на инвеститорите на Wall Street още преди своето публикуване.
Така в петък индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отписа 880 пункта от стойността си и приключи седмицата на ниво от 31 392,79 пункта. Широкият измерител S&P 500 се понижи с 2,91% до 3900,86 пункта, а технологичният показател Nasdaq Compоsite потъна с 3,52% до 11 340,02 пункта.
Картината не бе по-различна и в Европа, където борсите завършиха седмицата на негативна територия.
Паневропейският индекс Stoxx 600 приключи петъчния ден със спад от 2,7%, а банките отписаха 4,9% и поведоха загубите.
Лондонският бенчмарк FTSE 100 се понижи с 2,12% до ниво от 7317,52 пункта. Германският DAX отписа 3,08% от стойността си до 13 761,83 пункта. Френският CAC 40 намаля с 2,69% до 6187,23 пункта.
Ето какво конкретно ще следим в следващите дни:
Понеделник ще започне с поредица данни за Великобритания, в т.ч. за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за промишленото производство и строителната продукция, както и за търговския баланс, докато в Испания се очаква информация за потребителските нагласи. В САЩ гуверньорът на Федералния резерв Лейл Брейнард ще направи изказване. Борсите в Австралия и Русия няма да работят поради отбелязването на национален празник.
Във вторник ще стане ясно свили ли са се бизнес нагласите в Австралия, както и нараснал ли е ценовият индекс на жилищата през първото тримесечие. В Япония се очаква статистика за промишленото производство през април. Що се отнася до Европа, от Великобритания се очакват данни за пазара на труда на страната. Официалната статистика в Германия ще покаже с колко са се покачили цените през май, като малко след това предстои изказване на Сабин Маудерер от Германската централна банка (Бундесбанк). Същия ден данните на Центъра за европейския икономически изследвания ZEW ще покажат влошили ли са се инвеститорските нагласи в Европа през юни, а отделна статистика ще покаже нараснало ли е промишленото производство през април. В САЩ се очаква информация за покачването на производствените цени през май.
В средата на седмицата ще стане ясно какъв е бил търговският баланс на Южна Корея през май, както и свило ли се е нивото на безработица за периода. Основните данни в Азиатско-Тихоокеанския регион ще дойдат от Китай, където се очаква статистика за промишленото производство, за продажбите на дребно, и за безработицата.
В Европа и по-конкретно във Франция се очакват още данни за движението на потребителските цени през май, докато в Германия и Швейцария ще има статистика за ръста на производствените цени. Очаква се още статистика за търговския баланс на региона през април, както и за промишленото производство. Членът на УС на ЕЦБ и управител на Бундесбанк Йоахим Нагел ще направи изказване, заедно с гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард. В САЩ ще бъде публикувана статистиката за продажбите на дребно през миналия месец. Може би по-важното събитие за деня ще бъде заседанието на Федералния резерв, на което банката ще представи и очакванията си за размера на лихвата за следващите месеци.
В четвъртък ще бъде публикувана статистиката за БВП на Нова Зеландия, за търговския баланс на Япония и за пазара на труда в Австралия. От Азиатско-Тихоокеанския регион се очакват още и данни за поскъпването на жилищата в Китай. В Европа се очаква решение на Швейцарската централна банка за размера на лихвения процент. В Италия ще стане ясно с колко са нараснали цените през миналия месец, докато в Испания – какъв е бил търговският баланс на страната. Същия ден се очаква статистика за ръста на заплатите в еврозоната. Друго важно решение на централна банка за деня ще е това на Английската централна банка (АЦБ). В САЩ ще бъде публикувана традиционната статистика за броя на молбите за помощи при безработица, заедно с данните за разрешителните за строеж.
В последния ден от седмицата Японската централна банка (ЯЦБ) също ще определи пътя на паричната си политика. В Европа ще бъде публикувана статистиката за ръста на потребителските цени през май, докато в САЩ се очакват данни за промишленото производство през май. Гуверньорът на Фед Джером Пауъл ще направи изказване.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.
