Няколко части от най-големия бедняшки квартал в Европа говорят толкова ясно за последните 12 месеца, както малката подредена и полутъмна стая на Луиза Варгас.
Тънка завеса виси на прозореца, събрана до дървената стена, за да пропуска малко светлина, рафтовете за книги са посипани със сажди от свещи. Печка на дърва е близо до вратата, а коминът й пробива през влажна струпа на тавана. Голям телевизор седи отпаднал и безсилен, мястото му е узурпирано от преносим модел, кацнал на детско столче и захранван от акумулатор на кола.
В единия ъгъл е малката масичка, на която осемгодишният син на Варгас се опитва да си пише домашните на светлината на мобилния телефон. Но му е трудно да се концентрира. Подобно на всички останали в сектор шест на Cañada Real, който се намира на половин час път с кола югоизточно от центъра на Мадрид, той се бори да се справи с безкрайните ежедневни разочарования и унижения от живота без ток в продължение на цяла година.
„Някак си умираш“, казва Варга пред The Guardian, 39-годишна жена, която живее в Cañada Real със семейството си през последните 11 години. „Студено е, имате проблеми с кожата. Всичко е лошо.“
Захранването на сектори пет и шест, които съставляват повече от половината от дължината на 14-километровото пространство на Cañada Real – и които са дом на 4500 души – спадна в началото на октомври миналата година. Три месеца по-късно нахлу бурята Филомена, донесла най-обилните снеговалежи в Испания от десетилетия, замръзнаха водопроводите и изтласка безсилното население на гетото до ръба на издръжливостта.
Регионалното правителство на Мадрид, една от петте власти, които споделят различни степени на отговорност за неформалното селище, обвинява за продължаващата липса на електроенергия незаконните плантации на марихуана в Cañada Real, които, според него, поставят електрическата мрежа под толкова огромно напрежение, че тя се изключва от съображения за сигурност.
Доставчикът на електроенергия Naturgy изразява своите симпатии към хората от сектор шест, но казва, че „интензивната и нередовна употреба“ срива мрежата. Той също така посочва, че има само трима регистрирани клиенти в сектор шест; останалите са „незаконно свързани“.
Днешното небе може да е ярко синьо и температурата е около 20 градуса до обяд, но сутрините в Cañada Real стават студени, зимата чака на прага, а опустошенията на Филомена са свежи в паметта на всички.
Малко се е променило от миналия декември, когато група експерти на ООН предупреди испанското правителство, че липсата на електричество „не само нарушава правото на тези деца на адекватно жилище, но има много сериозен ефект върху правата им на здраве, храна , вода, канализация и образование„.
Лубна Ел Азмани, служителка в общността в социално-образователната асоциация Barró, която живее със семейството си в сектор шест, казва, че съществуването в Cañada Real се е завъртяло на 180 градуса през последните 12 месеца.
„Трябваше напълно да преустроим къщите си, защото не можем да използваме нашите хладилници или фурни“, казва тя. „Дори в сектор шест има големи разлики между семействата – някои хора са успели да се сдобият с генератори и са поставили слънчеви панели. Но има и хора с многодетни семейства, които са с минимален доход и не могат да си позволят нищо освен свещи.“
Хората, добавя тя, не преминават през всичко това, защото искат – „те преминават през всичко това, защото нямат избор“.
Малцина в сектора се борят толкова, колкото неговите 1200 деца. Родителите казват, че някои от синовете и дъщерите им се подмокрят в леглото, защото са твърде уплашени да станат, за да отидат до тоалетната по тъмно. Други се притесняват да не станат жертва на тормоз, защото ходят на училище неизмити и с мръсни дрехи. Някои имат почти постоянни настинки поради условията на живот. Други изоставят обучението си поради стигмата, която носят в резултат на това къде живеят; всички приказки за плантациите за марихуана и цялата риторика за зависимите от общността се филтрират от възрастните към техните деца.
„Образованието е наистина важно за нас, но тази година отсъствията се увеличиха със 70%“, казва Азмани. „Децата са обект на тормоз – хората казват неща като „О, вижте, те се опитват да получат всичко безплатно“. Виждаме влошаване на оценките, които получават, защото просто губят воля. Те страдат.“
Азмани не отрича, че е имало плантации на марихуана в Cañada Real, но казва, че те предоставят на властите удобно извинение да демонизират и игнорират някои от най-уязвимите и маргинализирани хора в Испания.
„От една година се борим да си върнем захранването: искаме да плащаме за електричеството си“, казва тя. „Защо нямаме това право? Ние сме на 15 километра от Мадрид, така че защо да не можем да имаме електричество като нормален квартал?“
Азмани не разбира защо децата на Cañada Real са карани да плащат за „греховете на родителите си„. Тя също така не вярва, че властите биха позволили на някой богат мадридски квартал, като Саламанка, да потъне в тъмнина в продължение на една година, ако там бъдат открити наркоплантации. Но пък и повечето от тези, които живеят в Саламанка, едва ли са роми или мароканци.
Въпреки опетненото име на района – и въпреки дилърите и пристрастените към хероина, Азмани се гордее, че е от Cañada Real, който е дом на хиляди семейства през последните 50 години.
„Ако хората продължават да говорят за лошото, до къде ще стигнем? Шести сектор е дълъг шест километра – само един километър от него е пълен с незаконни къщи. Останалите са нормални хора, които се опитват да живеят. Но сега има деца от тук, които учат в университет и не искат да кажат на хората откъде са.“
Един от най-големите проблеми, пред които е изправено неформалното селище, е фактът, че то попада в много пукнатини и между множество общини: регионалното правителство на Мадрид, делегацията на централното правителство в региона, кметството на Мадрид и две други близки общини.
Испанското правителство отговори на натиска на ООН като създаде междуведомствена работна група, която да наблюдава реакцията на ситуацията в Cañada Real. Неговият делегат в региона на Мадрид Мерседес Гонсалес казва, че пактът, подписан от съответните страни преди четири години, трябва да бъде спазен, така че целият сектор шест да бъде разрушен през следващите три години, а жителите му да бъдат настанени другаде.
Регионалното правителство и кметството на Мадрид работят заедно, за да намерят нови домове за хората от сектор шест, но казват, че задачата е сложна. Към днешна дата са пренастанени 130 семейства. През следващите две години те се надяват да пренастанят още 170, което ще означава, че едва една трета от 900 семейства, които се нуждаят от нови домове, ще получат нови квартири.
Говорител на регионалното правителство в Мадрид каза, че са извлечени поуки от бурята Филомена и че помощта ще бъде на разположение на всеки, който се нуждае от нея през зимата.
„Говорихме със съответните съвети и всяко семейство, което има проблеми през зимата – като липса на електричество – ще може да получи достъп до места за спешни случаи“, каза тя. „Ще има центрове или хотели, където те ще могат да прекарат няколко дни. Те ще бъдат отворени за всеки, който има нужда от тях.“
Хана Джалул, бивш държавен секретар по въпросите на миграцията, а сега депутат от опозиционната Социалистическа партия в регионалния парламент в Мадрид, казва, че политическите различия трябва да бъдат оставени настрана и фокусът да се постави твърдо върху децата.
„Всички трябва да седнем на масата и да видим как всички власти могат да бъдат включени“, казва Джалул. „Всичко трябва да бъде ръка за ръка и трябва да има решение – а не политическа битка – в името на всички семейства. Те са приоритет. Децата тук са по-важни от всичко.“
Тя също така предполага, че слънчевите панели могат да бъдат предоставени на тези без ток, а таблетите да се дават на деца – както се случи по време на пандемия – за да се гарантира, че могат да продължат с обучението си.
Някои от по-възрастните жители на Cañada Real обаче вече са изоставили надеждата. Мануела, чиито деца пораснаха и заминаха и чийто съпруг почина миналата година, прекарва дните си, седяща край пътя сред бурените. Тя и нейна приятелка, друга вдовица, си говорят, съчувстват и отблъскват мухите, докато пилета кълват из хълмовете от тухли и бетон, които някога са били домове.
Нито една от жените не отговаря на условията за повторно настаняване и нито една от тях не знае какво ще се случи, когато районът бъде окончателно разрушен.
Мануела казва, че не иска дворец или имение в Ла Моралеха, където живее мадридската корпоративна и футболна аристокрация. Само покрив, стая и баня.
„Тук няма електричество; няма нищо“, казва тя. „Живея като куче на улицата.“
С настъпването на зимата Луиза Варгас и семейството й отброяват дните до следващия февруари, когато им е обещан нов дом на друго място в Мадрид.
„Но това все пак означава, че ще трябва да прекараме още една зима тук“, казва тя. „Няма къде другаде да отидем. Просто трябва да се опитаме да го изчакаме тук. Ще бъде мразовито и няма дърва.“
Има ли нещо, което ще й липсва в Cañada Real, когато най-накрая си тръгне? Варгас отговаря на глупавия въпрос със смях. „Не. Нищичко.“
