Нощта в неделя срещу понеделник. Израелски бомби току-що са ударили палатков лагер в северозападната част на град Рафах в Газа.
Мохамед Абуаса е един от първите, които пристигат на мястото. По думите му спасителите започват да вадят от пламъците и изпод развалините „хора, които бяха в непоносимо състояние“.
„Вадехме деца, които бяха на парчета. Вадехме млади и възрастни хора. Пожарът в лагера беше нереален“, разказва Абуаса пред Асошиейтед прес.
Агенцията отбелязва, че израелската атака от неделя вечерта вероятно е „една от най-смъртоносните от началото на войната“ в Ивицата Газа. При нея бяха убити най-малко 45 палестинци по данни на Министерството на здравеопазването в Газа и спасителната служба на Палестинския червен полумесец.
Сред тях са най-малко 12 жени и осем деца, а някои от телата са били обгорени до степен, в която не могат да бъдат разпознати. В лагера, който се намира на около 2 км от центъра на Рафах, са се намирали предимно палестинци, разселени от домовете им в други части на Газа.
Армията на Израел каза, че ударът ѝ е бил насочен срещу легитимни цели на Хамас.
Според Палестинския червен полумесец обаче районът е бил определен от Тел Авив като „хуманитарна зона“. Той не е бил част от районите на Рафах, за които по-рано израелската армия нареди евакуация.
След атаката последваха остри реакции от световните лидери, включително от тези, подкрепящи най-силно Израел. Във вторник предстои и извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, свикано заради удара.
Той идва повече от седем месеца след началото на военните действия в Газа и само два дни след като Международният съд на ООН (МС) нареди на Израел да спре „незабавно“ офанзивата си срещу Рафах. Преди офанзивата близо половината от населението на Газа беше потърсило убежище в града.
Израел обаче не се съобрази с решението на съда, което е правно обвързващо, но на практика МС не може да го наложи.
Тел Авив казва, че не нарушава международното право и се опитва да опазва живота на гражданското население. От началото на войната в Газа са загинали над 36 000 палестинци по данни на местните власти в анклава, които включват в данните както цивилни, така и членове на Хамас.
До военните действия се стигна след масирано нападение на Хамас, при което в Израел бяха убити около 1200 души, а около 24о – взети за заложници.
Какво каза Израел
След нощната атака в неделя израелската армия първоначално каза, че е извършила точен въздушен удар срещу комплекс на Хамас, убивайки двама високопоставени членове на групировката, обявена от САЩ и ЕС за терористична.
„Ударът беше нанесен по цели, легитимни съгласно международното право, чрез използване на точни боеприпаси и въз основа на точни разузнавателни данни, показващи използването на района от Хамас“, казаха от там в изявление.
След като се появиха подробности за атаката и жертвите, от армията съобщиха, че са започнали разследване на смъртта на цивилни.
Впоследствие премиерът на Израел Бенямин Нетаняху определи случилото се като „трагична грешка“.
„Въпреки максималните ни усилия да не пострада невинно цивилно население, снощи стана трагична грешка“, каза той.
Какви са реакциите
В понеделник генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди израелските въздушни удари, които по думите му „доведоха до смъртта на голям брой невинни цивилни, които просто се опитваха да се укрият от този смъртоносен конфликт“.
„В Газа няма сигурно място. Този ужас трябва да спре“, написа още Гутериш в социалната мрежа Екс.
Остри реакции имаше и от САЩ и Германия, които са сред най-близките съюзници на Израел.
Министерството на външните работи на Германия, посочи, че „изображенията на овъглени тела, включително деца, от въздушния удар в Рафах са непоносими“.
„Точните обстоятелства трябва да бъдат изяснени и разследването, обявено от израелската армия, трябва да започне бързо“, добавиха от министерството. „Цивилното население най-сетне трябва да бъде по-добре защитено“, се казва още в германската позиция.
Говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ също каза, че „опустошителните кадри“ след израелския удар в Рафа са „покъртителни“. Той добави, че Израел има право да „преследва Хамас“, но „трябва да вземе всички възможни предпазни мерки, за да защити цивилните“.
Френският президент Еманюел Макрон беше по-рязък, като каза, че израелските операции „трябва да спрат“.
„Няма безопасни зони в Рафах за палестинските цивилни. Призовавам за пълно зачитане на международното право и незабавно прекратяване на огъня“, написа Макрон в Екс.
В същото време и Канада и Австралия призоваха за незабавно спиране на огъня в Ивицата Газа. Канадската външна министърка Мелани Жоли добави и че „Канада не подкрепя израелска военна операция в Рафах“.
Нови израелски удари и във вторник
Въпреки критиките Израел предприе нови удари срещу Рафах и във вторник. Би Би Си съобщи, че западната част на града е подложена на тежка бомбардировка и артилерийски обстрел, най-интензивният от началото на израелската военна операция в началото на май.
Според очевидци израелските танкове вече са поели контрола над стратегическия хълм Зоруб, най-високият хълм, който гледа към палестинско-египетската граница.
Офанзивата на Израел срещу Рафах започна въпреки международните призиви Израел да не я предприема. Причината за тях беше, че в града бяха приютени близо 1,4 млн. палестинци, разселени заради боевете в други части на Ивицата.
Заради това редица държави и хуманитарни организации казаха, че наредената от Израел евакуация на Рафах няма как да се случи на практика.
В петък Международният съд на ООН нареди на Израел „незабавно да спре“ офанзивата си, но това не се случи.
Заповедта е част от дело, заведено от Южна Африка, което обвинява Израел в геноцид и иска от съда да постанови, че Израел трябва да спре офанзивата си в южния град.
В друго решение от 26 януари МС постанови, че Израел трябва да направи всичко, за да предотврати геноцид по време на своята офанзива, но не нареди прекратяване на огъня. На 28 март съдът нареди на Израел да предприеме всички необходими и ефективни действия за осигуряване на основни хранителни доставки на палестинското население в Газа.
Решенията на съда са правно обвързващи, въпреки че той няма как да ги наложи. Последното решение допълнително засили международния натиск върху Тел Авив дни след като главният прокурор на Международния наказателен съд каза, че ще поиска заповеди за арест по обвинения във военни престъпления за израелския премиер Бенямин Нетаняху, израелският министър на отбраната Йоав Галант и висши лидери на Хамас.
