„В новия проект на Конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на републиката, особено когато става въпрос за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализи под оценките на съдебната власт от Европейската комисия в рамките на препоръките на доклада по механизма за сътрудничество и проверка или на Венецианската комисия. Каква беше целта да предложи промени в ролята му?“, поставят въпрос евродепутатите. В отговора си Захариева обяснява, че целта на промените по отношение на съдебната власт е да се гарантира нейната пълна независимост, събщава „Дневник“.
Правителството отговаря на исканията на протестиращите за промяна с проект за нова Конституция. Макар че промените трябва да се разгледат малко преди изтичането на мандата на кабинета, това не поражда опасения за легитимността на процедурата. За правителството на ГЕРБ свободата на словото е върховна ценност и знак за силно демократично общество като чрез него и медиите, и гражданите, могат да контролират действията на управляващите.
Правителството по никакъв начин не ограничава свободата на словото, дори напротив – критиките са коректив при вземането на решения.
Това са само част от тезите, в които ресорният за съдебната реформа вицепремиер Екатерина Захариева и настоящият министър на правосъдието Десислава Ахладова (тогава все още заместник на Данаил Кирилов – бел. ред.) са се опитали са защитят пред евродепутати с писмени отговори на серия от въпроси, свързани с борбата с корупцията, върховенството на закона и свободата на словото в България.
Един от въпросите на евродепутатите е свързан с предвиденото в проекта за нова Конституция ограничаване на правомощията на президента. В момента по Конституция той формално назначава „тримата големи“ в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, като подписва указ и с обнародването му в „Държавен вестник“ приключва процедурата по избор, водена във Висшия съдебен съвет.
„В новия проект на Конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на републиката, особено когато става въпрос за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализи под оценките на съдебната власт от Европейската комисия в рамките на препоръките на доклада по механизма за сътрудничество и проверка или на Венецианската комисия. Каква беше целта да предложи промени в ролята му?“, поставят въпрос евродепутатите.
В отговора си Захариева обяснява, че целта на промените по отношение на съдебната власт е да се гарантира нейната пълна независимост. „През годините независимостта на съдебната власт е била обект на конституционни и законодателни изменения, дискусии, значителни обществени дебати. Именно това имат за цел да гарантират измененият“, посочва Захариева.
Тя цитира позиция на Венецианската комисия, в която се посочва, че младите демокрации, в които процедурите нямат дългогодишна традиция, трябва да имат конституционни и законови разпоредби, гарантиращи безпристрастността на властите при избора на съдии. Според нея, предоставянето на възможност съдебната власт сама да взема решения по всички свои въпроси независимо и без външна намеса, е гаранция в тази посока.
„Протестите в страната показаха, че много хора желаят промяна, която е дълбока по своята същност и търси отговори на въпроси, залегнали именно в Конституцията. Идеята за свикване на Велико народно събрание върви в тази посока – това не е някакво отделено искане на правителството, но това е начин да се отговори на исканията на хората“, уверява Екатерина Захариева.
Тя посочва, че с новата Конституция веднъж завинаги ще бъдат решени въпросите, свързани с независимостта на съдебната власт, намаляването на броя на народните представители и много други въпроси.
Любопитен факт е, че без да има конкретен въпрос, вицепремиерът уверява, че няма опасност от нелегитимност на процедурата по разглеждане на проекта за нова Конституция, макар че попада в последните месеци от мандата на настоящия кабинет.
„Възможно най-ранният краен срок за разглеждане на проекта за нов основен закон, в който правителството изрази решимостта си да се впише, е 2 ноември 2020 г. и той попада в мандата на настоящия законодателен орган. В този смисъл фактът, че процедурата се проведе относително скоро преди датата на прекратяване на правомощията на сегашното Народно събрание (края на март 2021 г.), не поражда опасения относно неговата легитимност и демократичност, доколкото е в рамките на срокове, определени от Конституцията. Допълнителен аргумент в тази посока е фактът, че проектът за нова Конституция е публикуван на уебсайта на Народното събрание, където всеки може да се запознае с него и да изрази мнението си по проекта“, аргументира се Захариева.
Евродепутатите са поискали и да знаят защо в проекта за нова Конституция се дава възможност съдебната власт и прокуратурата да имат законодателна инициатива, но Захариева припомня, че това предложение е отпаднало от варианта, внесен в Народното събрание. В действителност предложението съществуваше в проекта, представен от ГЕРБ преди внасянето му, но бе подложено на остри критики и в последствие отпадна.
Оценка на въздействието не е правена, обяснява вицепремиерът и посочва, че според действащото законодателство от 2016 г. предложените изменения в Конституцията не са предмет на оценка на въздействието.
Цялата статия можете да прочетете в „Дневник“
