За предсрочни парламентарни избори се обявяват по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с нисък стандарт на живот и 72% от избирателите на социалистите
45% от българите посочват, че на страната не са нужни предсрочни парламентарни избори, а 36% са на противоположното мнение.
В сравнение с октомври, с 5% намаляват хората, които не искат предсрочни избори и също с толкова нарастват желаещите предсрочен вот.
Това са изводите от национално представително изследване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в периода 10 – 17 декември 2018 г.
По метода на прякото полустандартизирано “face to face” интервю, по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 93 населени места.
За предсрочни парламентарни избори се обявяват по-често мъже, хора на възраст над 60 години, респонденти с нисък стандарт на живот и 72% от избирателите на БСП. Против предсрочен вот са най-често респонденти на възраст между 30 и 50 години, образовани и заможни хора, както и жители на градовете на страната извън столицата.
В София общественото мнение е разделено: 35% от столичани са „за” предсрочни избори, а 37% са „против”.
По-голямата част от избирателите на ГЕРБ и на ОП са на мнение, че кабинетът трябва да изкара пълния си мандат. Сред привържениците на ДПС също имат превес преценките, че не са нужни предсрочни избори.
Ако в средата на декември т.г. се провеждаха избори за парламент, ГЕРБ запазва позициите си на първа политическа сила с 23.5% от гласовете на избирателите, а социалистите са втори с 20.8%. Тези стойности са близки до получените през октомври от „Екзакта”, когато ГЕРБ имаше електорален дял от 23.7%, а БСП – 20.1%. Дистанцията между ГЕРБ и БСП се запазва без промени от началото на годината, като преднината на ГЕРБ пред БСП остава в рамките на около 3-4%.
Данните от настоящото изследване показват, че ДПС е трета политическа сила с електорална тежест от 5.1%, а ОП са четвърти с 3.8%. Демократична България би получила 2.5% от вота на избирателите, а Воля – 1%. АБВ и РБ биха получили по 1%. За други партии биха гласували около 7%, а 34.3% заявяват, че изобщо няма да гласуват.
42% от българите посочват, че имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на България, а очакванията на 45% са по-скоро песимистични. Оптимисти са по-често мъжете, българите на възраст до 50 години, заможните и образованите, както и жителите на градовете извън столицата. Три четвърти от избирателите на ГЕРБ и половината от тези на ОП очакват по-добри дни за страната. Най-позитивнии са младите и избирателите на ГЕРБ.
По-често песимистични очаквания за развитието на страната имат хора на възраст над 50 години, нискообразовани и бедни респонденти, избиратели на БСП и на ДПС, хора без политически предпочитания и жители на столицата.
В средата на декември 2018 г., 45% заявяват, че се чувстват оптимисти за собственото си бъдеще, а песимистите възлизат на 40%.
Като оптимисти се определят по-често мъжете, хората на възраст до 50 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на населените места, извън столицата. Единствено сред избирателите на БСП и на ДПС песимизмът натежава над оптимизма към собственото бъдеще. Най-висок песимизъм в персонален план регистрираме и сред хората с ниско образование.
