Снимка: Bloomberg LP |
Проблемите на турската лира заплашват да унищожат контрола на президента Реджеп Ердоган върху икономиката, давайки нов прилив на сила на неговите опоненти, посочва Bloomberg в анализ.
По-рано през седмицата имаше малки протести в Истанбул и Анкара с призиви да бъде сложен края на лошите политики, довели до бързото ускорение на инфлацията и предизвикали най-продължителната губеща серия за турската валута от две десетилетия. Полицията издигна бариери в части на търговската столица на страната, докато протестиращите изразяваха гнева си срещу управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).
Нетрадиционната политика на Ердоган за ниски лихвени проценти цели бърз растеж, създаване на работни места и е опит за възстановяване на подкрепата му преди предстоящите и ключови за него президентски избори през 2023 г. Засега обаче ценовите шокове имат обратен ефект. След две десетилетия на власт неговата партия може би е достигнала точка, от която няма връщане назад.
Анализатори, ветерани от редиците на централната банка и опоненти предупреждават – инфлацията, която вече е от порядъка на 20%, ще расте още, правейки повече турци по-бедни и по-гневни.
„Последните трусове ще тласнат нерешилите гласоподаватели, недоволни от икономическите прогнози, към редиците на опозицията“, предупреждава Джан Селчуки, ръководител на базираната в Истанбул социологическа агенция Turkiye Raporu. „Шансовете управляващата партия да падне под 30% подкрепа трайно се увеличиха“, коментира той.
Стимулирането на растежа чрез кредитиране и в миналото е работило за Ердоган. Но трупащите се ефекти от тези политики – увеличаващото се неравенство и щетите от коронавирусната пандемия, означават, че възможната цена ще е много по-висока този път.
Лирата поевтиня, достигайки цена от над 13 лири за долар за първи път във вторник, отбелязвайки и второто по големина понижение на стойността от 20 години. Доходността по 20-годишните турски облигации нарасна до 21,1% – най-високата от май 2019 г.
Турската валута загуби две трети от стойността си само през последните три години, правейки живота в страната с население 84 млн. души още по-скъп.
Президентските избори ще са първите след изненадващата загуба на управляващите на кметските избори през 2019 г. в ключови градове като Анкара и Истанбул. Това е първата подобна загуба на ПСР от четвърт век. По-рано във вторник Ердоган отхвърли възможността за предсрочни избори.
„Около 60% от населението изгуби всякаква надежда в способността на правителството да реши икономическите проблеми на Турция през следващите 12 месеца“, посочва Мехмет Али Кулат, ръководител на социологическа агенция MAK Danismanlik.
По думите му делът на подкрепа за ПСР сред най-вероятните гласоподаватели се очаква да спадне под 30% заради икономическите развития спрямо 43% на последните общи избори през 2018 г.
Ердоган неведнъж е доказвал, че е способен на политически завои на 180 градуса, когато е изправен пред трусове на пазарите. През 2018 г. той прие две големи увеличения на лихвите, за да спре обезценяването на лирата. Той допусна и два други цикъла на затягане през предходните пет години и всичко това докато пред избирателите продължаваше да поддържа позицията, че високите лихви подклаждат инфлацията.
Но сигналите този път може да се окажат различни.
„Прагът на поносимост този път е много по-висок, преди да видим обръщане на курса, като се има предвид укрепналата опозиция за увеличаване на лихвените проценти и – по наше мнение – неговото по-голямо влияние върху курса на паричната политика“, казва Финикс Кейлън, стратег на Societe Generale. Необходимо е много по-съществено обезценяване на валутата този път, преди турските централни банкери да се намесят и да ограничат разгрома, коментира още той.
Централната банка, която е използвала устна намеса преди извънредно увеличение на лихвите при предходни кризи на лирата, този път сигнализира, че подобни действия остават малко вероятни.
След среща между управителя Сахап Кавджъоглу и Ердоган в разгара на вторнишкото обезценяване на лирата банката обяви, че поевтиняването е прекомерно, но не предложи отговор на кризата. От там посочиха, че институцията „прилага плаващ режим на лихвени проценти и няма ангажимент за никакви нива на лихвите“.
Ибрахим Турхан, опозиционен политик, който в миналото е бил заместник-управител на централната банка, заяви, че инвеститорите са загърбили вярването, че паричните власти всъщност имат някакъв контрол върху ситуацията.
„Инфлацията ще разпали обезценяването на лирата. А по-слабата лира ще разпали инфлацията отново. Това е спирала“, категоричен е той.
