Взирайки се в изгорелите дървета срещу дома си във Варибоби, 60-годишната Антония Анастасопулу разказва за децата, които няма да идват да посещават гората Парнита през уикендите – често срещан навик сред много атиняни.
„Тази гора беше производителят на кислород в Атина“, казва тя. „Огънят се разпространи толкова бързо. Сега всичко се превърна в пепел.“
Четири дни след началото на първия пожар в Атина, десетки други в цялата страна все още горят, заплашвайки села, хиляди акра земеделска земя, туристически зони като Евия и Гитейо и археологически обекти като древна Олимпия.
„Сякаш и ние умираме„, казва Анастасопулу. Докато стои в градината си, тя започва да плаче. „Дойдохме тук, за да бъдем близо до гората. Как ще оцелеем сега?“
Анастасопулу и хиляди други гърци и южноевропейци бавно осъзнават, че са станали екологични бежанци.
Миналата седмица страните от региона, включително Турция, Северна Македония, България, Италия и Албания, също се сблъскаха с неконтролируеми горски пожари. Хиляди домове и предприятия бяха изгорени.
Гръцкото правителство обвинява подпалвачите и дългата гореща вълна с температури, достигнали 46°C и продължила повече от 10 дни. Премиерът заяви в четвъртък, че очаква нещата само да се влошат.
В петък вечерта и в събота фериботите евакуираха 1153 души от морско село и плажове на остров Евия, след като пламъците се приближиха и прекъснаха всички други начини за бягство.
Критиците казват, че правителството не е направило много, за да се подготви за горските пожари, които са често явление през лятото в региона. След като икономическата криза удари през 2008 г. и Гърция прие политика на строги икономии, пожарната не разполага с достатъчно персонал и остана без оборудване. В същото време зоните за противопожарна защита бяха лошо поддържани.
Учените казват, че властите не само в Средиземноморието, но и в световен мащаб, трябва да се подготвят за тежки метеорологични явления. При средна температура с един градус над прединдустриалните нива вероятността от такива екстремни метеорологични явления се увеличава.
„Всички модели показват, че ще има още едно увеличение с една степен на средните температури до 2040 и до 2042 г. ако не намалим емисиите на парникови газове“, обяснява Димитрис Лалас, почетен професор по метеорология в Атинския университет, който представя Гърция в международни преговори за изменение на климата за повече от 25 години.
„В Южна Европа и Средиземноморието винаги е имало горски пожари“, обяснява Лалас и казва, че горите могат да се възстановят, ако тези пожари се случват на всеки 20-25 години. „Но сега, когато горските пожари се увеличават по честота, балансът на тази екосистема се губи и щетите могат да бъдат непоправими.“
В допълнение към повишаването на температурата, учените също прогнозират, че ще има спад във валежите в Средиземно море.
„Малко вероятно е да достигнем нашите емисионни цели за 2030 г., но не можем да се откажем“, казва Лалас.
„Но все още има много неща, които можем да направим, дори и днес. Трябва да продължим да намаляваме емисиите си на парникови газове и в същото време да работим по планове за превенция; местните власти трябва да се организират и да създадат план за екстремни метеорологични явления, както и да наемат хора, които да се грижат за горите, като почистват сухите клони. Нищо от това не беше направено.“
Широко разпространен гняв се усеща в Гърция, тъй като пожарите продължават да горят пети ден.
„Правителството е виновно“, казва Анастасопулу, твърдейки, че през последните две години не е имало набиране на пожарникари. „Те са наели само полицаи. В моя район виждах само полицаи, а не пожарникари. Тук не видях нито една пожарна кола.“
Костас Карталис, професор по физика на околната среда в Университета в Атина, казва, че местните трябва да очакват повече пожари в бъдеще.
„Средиземноморието е регион, който е по-уязвим към изменението на климата, подобно на други региони като Северна Америка“, обяснява Карталис. „Най -вече защото има диференциация в системите за атмосферна циркулация и защото морската повърхност също се нагрява и създава проблеми в климатичния баланс. Екстремни метеорологични събития и, в този случай, летни горещи вълни създават много силен натиск в цялата горска среда.
За Карталис климатичната криза е глобален проблем и държавите по света трябва да си сътрудничат, за да забавят глобалното затопляне. „Това е като пандемията с COVID-19, но в забанет кадър„, казва той.
„Те са два универсални проблема, които, разбира се, имат своите различия, но и двата задължават развития свят да обърне повече внимание. Необходим е различен вид геополитическо сътрудничество и солидарност между страните. В противен случай тези проблеми няма да бъдат решени.“
