Граждани продължават да изпращат сигнали и оплаквания, че получават мейл от НЗОК, банки и други институции, а те в повечето случаи са фишинг атаки. С линкове като прикачените файлове се изисква потвърждение от страна на потребителя. Това задейства кибератака срещу устройството на потребителя.
„Основно фишингът под формата на масова кампания се прави така, че да може да порази най-много хора. Използват се имена на държавни институции, на банки – нещо, на което хората ще повярват. Хакерът, без да се легитимира, трябва да се опита да придобие легитимност пред човека”, каза в предаването “България сутрин” експертът по киберсигурност Деян Аврамов.
Той подчерта, че фишингът не винаги идва като мейл. Фишингът идва и като съобщение от браузъра.
Аврамов каза, че истинска институция от ранга на полицията или банката никога няма да изисква сензитивна информация по имейл.
„Когато става въпрос за източване на данни се изисква лична информация. Понеже по-възрастните имат афинитет към институциите, дават своите данни. Когато получаваме фишинг, можем да проверим имейлът дали е истински. Хората трябва да бъдат доста бдителни, когато става въпрос за фишинг. Масова кампания се получава по-често при използване на несигурни пощи. В по-сигурните пощи, когато бъде засечена такава кампания, тя бива филтрирана“, добави Аврамов пред Bulgaria ON AIR.
Експертът даде съвет да се използват пощи, които предоставят добра защита. Аврамов каза, че не е хубаво да се използва една и съща парола на всяка платформа.
“Може да се ползват мениджъри на пароли. Друго, което може да се ползва, е комбинация от думи и словосъчетания, за да може да се запомни паролата. Става въпрос за онлайн хигиена на хората. Трябва винаги да наблюдаваме до кой домейн правим плащане, къде потвърждаваме, сигурна ли е връзката“, каза Аврамов.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
