Снимка: Bloomberg LP |
През 2020 година България е изнесла електротехника и електроника на стойност почти 3,5 млрд. долара, показват изчисленията на Българската стопанска камара (БСК). Като цяло пандемията от коронавируса е свила износа, но през последните години страната печели позиции на световните пазари.
Съществено се увеличава износът на автомобили, части и велосипеди, като за периода 2016-2020 година средният ръст е от 12 на сто, отчитат още от организацията.
През миналата година България е изнесла стоки за общо 31,8 млрд. долара, което представлява спад от 4,4% спрямо 2019 година, когато износът беше на стойност 33,4 млрд. долара. Въпреки това страната ни се изкачва на 58-а позиция сред всички износители в световен мащаб. За сравнение през миналата година България беше 60-та.
В ЕС страната ни заема 21-о място, спрямо 20-то през 2019 година.
България е и вторият по големина износител на патешки черен дроб с дял от почти 20% от световния пазар. Страната заема второ място в световния износ на спирачни маркучи и месинг на плочи и ленти. Добри позиции имаме и по отношение на консервираните череши, където делът от световните пазари се изчислява на 16,4%.
През последните пет години износът на български стоки записва ръст от 20 на сто, изчисляват още от БСК. За сравнение световният внос отчита кумулативен ръст от 3% за последните пет години, а през 2020 година има спад от 7 на сто. Тези данни водят до извода на камарата, че България печели позиции на световните пазари през последните години.
Но в същото време нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международните компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.
Най-големият търговски партньор на България е Германия, към която отива малко над 16% от целия износ, като търговският баланс е положителен на стойност 880 млн. долара. Следват Румъния (9% от износа), Италия (почти 7%), Гърция (6,7%) и Турция (6,4%). Най-голям отрицателен баланс в търговските отношения имаме с Русия (1,7 млрд. долара) при общ търговски дефицит от малко над 3 млрд. долара.
Основният проблем обаче е липсата на диверсификация на пазарите. Износът на водещите продукти е концентриран – например при катодната мед 65% от износа е за Китай, на велосипеди – 55% за Германия и 34% за Белгия, пръти и профили от желязо – 80% за Румъния.
Донякъде тази концентрация може да се обясни с износ към компанията майка, която управлява бизнеса си в България.
Сред основните изводи на БСК по отношение на износа е, че преструктурирането се случва прекалено бавно. Все още износът на суровини и материали за последваща обработка заемат голям дял и са нужни нови инструменти за промяна.
„Ролята на чуждестранните инвестиции е важна, особено за заетост, придобиване на нови знания и умения, но не бива да се очаква, че само те могат да преструктурират икономиката ни в желаната посока“, пишат още от БСК.
Ето и статистиката за по-важните стоки в структурата на износа през последните години
Освен на електроника, страната ни разчита още на износа на мед и изделия от мед, машини и апарати,както и на енергоносители (горива и електроенергия). Тези четири групи формират 1/3 от общия износ на България.
През миналата година износът на мед се изкачи на втора позиция благодарение на ръста на цените на суровините, а в същото време енергоносителите отчитат спад на фона на ограниченото потребление на горива заради пандемията от коронавируса.
От статистиката е видно, че през 2020 година България е изнесла мед и медни продукти на стойност 2,8 млрд. долара, машини и апарати за 2,7 млрд. долара и енергоносители за 1,44 млрд. долара. Ръстът на годишна база в износа на катодната мед е 19% и напълно компенсира спадът от 20%, записан през 2019 година. Износът на анодна мед се увеличава с 27 на сто.
По отношение на енергоносителите в периода 2016-2020 година има спад на износа със средно 9 на сто. За сравнение в същия период има среден ръст на световния внос в рамките на 2%. Износът на горива намалява два пъти на фона на ограниченията за пътувания, наложени в световен мащаб.
През 2020 година от страната са изнесени леки нефтени масла на стойност 551 млн. долара, което е спад от 54%.
Шесто място в структурата на износа държат стоките в групата „Автомобили, части и велосипеди„. За 2020 година са изнесени стоки за почти 1,2 млрд. долара, като за периода 2016-2020 година средният ръст на износа е 12%. В същото време има минимален спад – в рамките на 1%, на световния внос.
Тези данни показват, че българските производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и успяват да изместят други доставчици, отчитат от БСК.
Най-голям кумулативен ръст на общия износ за последните пет години отчитат велосипедите със спомагателен двигател – в рамките на почти 190%.
Традиционно добри са показателите при износа на зърно – през 2020 година от страната е изнесена продукция за 1,32 млрд. долара. За последните пет години средният ръст на износа на този тип продукция се увеличава със 7%, а световният внос отчита ръст от 5 на сто.
Традиционни пазари на българската зърнена промишленост са Испания, Гърция, Румъния, Либия и Филипини. Най-високи експортни цени постигаме за Либия и Гърция, а най-ниски – за Румъния.
