Без свои баскетболни кошове, без писта за лека атлетика, с опаковано оборудване и неравен под. Така беше открита през май „Арена Бургас“ след близо 9 години строеж и похарчени десетки милиони левове от данъкоплатците.
От откриването си насам тя на практика стои празна, а част от оборудването се оказва негодно за провеждане на международни състезания по лека атлетика, баскетбол и волейбол.
„Българският спорт не страда от това, че има зали, а страда от това, че не може да ги използва“, каза пред Свободна Европа спортният журналист Георги Филипов, автор на голямо разследване за строежа на „Арена Бургас“, публикувано в „Черна книга на правителственото разхищение в България“ от 2021 г. Днес Филипов е пиар на партия „Да, България“.
Този месец темата за „Арена Бургас“ отново стана актуална, след като на 14 ноември Министерството на младежта и спорта (ММС) съобщи, че залата на практика не може да се използва за спортни събития вследствие на нередности с оборудването. Това стана след въпрос на депутата Антоанета Цонева от „Демократична България“ до институцията.
Свободна Европа потърси коментар от държавното дружество „Академика 2011“, собственик на залата, но не получи отговор.
„Арена Бургас“ е емблематичен случай по думите на Филипов. Създаването ѝ, което първоначално се очаква да отнеме до 3 години, в крайна сметка обхвана няколко правителства – от „Орешарски“, през ГЕРБ до служебния кабинет на Гълъб Донев. Тя е поредната спортна зала в страната, построена с десетки милиони публични средства, които не се възвръщат нито към данъкоплатците, нито към самите зали или спортните клубове, като единствен печеливш остава строителят.
Как се стигна дотук
Строежът на зала „Арена Бургас“ започва през декември 2014 г., като първоначално е предвидено да приключи в началото на 2017 г. След многократни отлагания официалното откриване се състоя на 18 май 2023 г. По това време управляваше служебно правителство, назначено от президента Румен Радев, който присъства на събитието заедно с кмета на града Димитър Николов от ГЕРБ и тогавашната служебна министърка на спорта Весела Лечева. По време на нейното управление е прието и одобрено по документи оборудването за залата.
От откриването насам залата почти не е използвана нито за тренировки, нито за състезания, с изключение на кикбокс събитието Glory 89. Двата големи местни волейболни отбора „Нефтохимик“ и „Дея спорт“ не тренират там, както и баскетболният „Черноморец“, който тренира в старата си зала „Бойчо Брънзов”. Оттам дори са взети баскетболните кошове за мача на откриването на „Арена Бургас“, когато се състоя мач на „Черноморец“. В залата беше планирано да се проведат и част от мачовете от Европейското първенство по волейбол, но в крайна сметка те бяха проведени във Варна.
Какво откри спортното министерство
Скоро след отговора си до Цонева, на 16 ноември ММС публикува на сайта си одит от месец септември, в който са описани нередностите, възпрепятстващи залата да приема състезания.
Проверката на Министерството е направена с участието на експерти от федерациите по гимнастика, волейбол, лека атлетика, и баскетбол, като оборудването трябва да бъде одобрено от международните федерации в четирите спорта. Единствено оборудването за спортна гимнастика е одобрено напълно, а в останалите три са отбелязани следните пропуски:
- към момента на проверката залата не е годна за провеждане на волейболни срещи, тъй като бетонът и дървената настилка не са разпробити, не са монтирани ботушите на волейболните колове, липсват части, нужни за вграждането им в основата;
- част от нужното оборудване за лека атлетика липсва, включително няма и писта, а друга част не е разопакована, например скочището за овчарски скок;
- липсва и част от нужното оборудване за баскетбол, включително две електронни информационни табла зад всеки кош; липсват документи за някои елементи от оборудването, други не отговарят на изискванията за състезания на международната федерация FIBA, като например кошовете.
На откриването на залата през май за мача на „Черноморец“ бяха използвани кошовете от старата зала „Бойчо Брънзов“, като за причина беше посочено, че тези кошове носят късмет на отбора.
Въпреки че оборудването е прието без забележки, от одита става ясно, че процедурата е била формална, докато на практика не са изпълнени някои от критериите, за да бъде извършено окончателното плащане. Трябвало е да се ивърши разопаковане, преглед и първи монтаж на оборудването. Все пак цялата договорена сума за оборудването е изплатена на изпълнителя „Арете Строй“ към 15 юни.
Освен с оборудването е установен проблем и с пода, по който са установени неравности.
Какво твърди собственикът
От становище на ръководителят на „Академика 2011“ Петър Петров, изпратено на 15 ноември до кмета Димитър Николов, става ясно, че тепърва предстои шлайфане на пода, което ще бъде поето от Община Бургас. Петров пише още, че след като се осъществи то, всичко ще бъде монтирано и сертифицирано.
Свободна Европа попита „Академика 2011“ кога е станало ясно, че има неравности по пода, които пречат на монтирането на друго оборудване, но не получи отговор. По-късно пред спортната комисия в парламента Петров каза, че се е знаело за това преди откриването на залата, без да даде подробности.
По отношение на оборудването, което не е разопаковано, Петров пише в становището си, че „след въвеждане на залата в експлоатация оборудването стои в тренировъчната зала, охранявано от професионалната охранителна фирма и СОТ, за да бъде пазено от посегателство“.
Петров също така прикачва сертификати на оборудването от международните организации в четирите спорта, изброени по-горе в текста, като твърди, че цялото оборудване е сертифицирано. На сканираните сертификати обаче се вижда, че три от тях са били с изтекъл срок по време на откриването на залата, като само този за оборудването за спортна гимнастика важи до края на 2023 г.
В одита на ММС е отбелязано още, че заявката за оборудването е направена от собственика твърде рано и не е съобразена с етапа на завършване на строително-монтажните работи, включително не са осигурени подходящи условия за съхранение. Петров казва, цитиран в одита, че многократните отлагания на завършването на строежа от страна на изпълнителя са предизвикали забавяния и част от оборудването не е било получено навреме.
По-късно в спортната комисия той посочи като мотиви за забавянията на завършването на залата пандемията от коронавирус и в някои случаи метеорологичните условия в Бургас, като цитира кореспонденция между „Академика 2011“ и изпълнителя на строежа дружество „Дворана“.
Пред спортната комисия Петров не каза дали има конкретни неизпълнени ангажименти от страна на строителя, нито дали е потърсена отговорност за такива.
Кой построи „Арена Бургас“
Проектът „Арена Бургас“ е започнат през 2013 г. по време на управлението на Пламен Орешарски. Георги Филипов припомня в разследването си, че през последните седмици на правителството са отпуснати първите 5 млн. лв. за залата по програмата за развитие на регионите, като по това време строежът е оценен на около 40 млн. лв.
Обществената поръчка е спечелена от дружество „Дворана“, което е собственост на „Водстрой 98“ и „Понстрой Инженеринг“. Филипов припомня, че по това време „Водстрой“ е свързвана с депутата от ДПС и санкциониран за корупция по закона „Мгнитски“ Делян Пеевски, а „Понсстройинженеринг“ е притежание на близкия до БСП Милко Милков.
По-късно през 2016 г. при управлението на ГЕРБ са отпуснати още 35 млн. лв., които преди това са били предназначени за реконструкция на Зимния дворец в София. В този период „Академика 2011“ придобива както „Арена Бургас“, така и земята под нея съответно от Община Бургас и от Министерството на отбраната. „Академика 2011“ е собственост на ММС и стопанисва също Зимния дворец, стадион „Академик“ и други спортни съоръжения.
Защо се отлагаше и оскъпяваше
По това време започва и препроектиране на залата с цел тя да може да се използва за повече спортни, културни и социални дейности, което оскъпява проекта допълнително. През 2018 г. са отпуснати още над 18 млн. лв. за „допълнителни укрепвания, дренажи, непредвидени разходи за интериорно осветление“ и други, пише „Сега“. По-късно през 2020 г. са отпуснати и 5 млн. лв. за оборудване. По това време спортен министър е Красен Кралев от ГЕРБ.
Преди поръчката на оборудването „Академика 2011“ прави запитване колко ще струва то до строителни фирми, които нямат опит в оборудването на спортни съоръжения, пише още Филипов. Голяма част от предвижданите разходи за оборудване по това време са за писта за лека атлетика, каквато в крайна сметка липсва след откриването според одита.
Отделно от това голяма сума е предвидена и за електронното измерване на бегови дисциплини, което включва и т.нар. електронен стартов пистолет. Той стана известен от разследването на Филипов като „златния пистолет“. За него са предвидени над 200 000 лв., докато пазарната му цена е около 2000 – 2600 лв. по справка на журналиста.
През цялото това време, от 2018 г. насам срокът за завършването на залата е удължаван над 5 пъти, а крайната сума, похарчена за залата до момента, е 65 218 697,88 лв. по данни на ММС, изпратени до Свободна Европа. Тази сума не включва допълнителните 6 млн. лв., които бяха отпуснати в началото на годината и които Петров каза пред депутатите, че предстои да се изразходят за дооборудването. От ММС казаха за Свободна Европа, че засега не се предвижда отпускане на нови средства.
Договорът за доставка на оборудването е сключен в началото на 2022 г. от „Академика 2011“ с „Арете Строй“, която според справка на Филипов в регистрите на ММС често печели обществени поръчки на министерството.
През 2021 г. Филипов и журналистът от Свободна Европа Генка Шикерова опитаха да проверят прогреса на строежа и да го снимат, но не бяха допуснати до него. След това бургаската полиция издири шофьора на автомобила им, без да има подаден сигнал до МВР или констатирано нарушение.
Другите неуспешни примери
Подобна съдба имат и други мащабни проекти в големи български градове. Един от тях е Пловдив, където зала „Колодрума“ беше построена за над 45 млн. лв. и официално открита през 2015 г. Година по-късно в „Черна книга“ беше публикувано разследване, според което залата е струвала близо 60 млн. лв., поскъпвала е неколкократно и почти не се използва след откриването си. През 2023 г. Капитал писа, че залата е на загуба от 2,5 млн. лв. за последните три години и в нея не се провеждат големи спортни събития.
През 2018 г. в Шумен е открита друга зала за 13 млн. лв., която година по-късно е „с приходи на квартален магазин“ според друго разследване на „Черна книга“. В зала „Арена Русе“, от която държавата притежава 51%, също се провеждат събития сравнително рядко, а през 2021 г. местният вестник „Утро“ съобщи, че е натрупала загуби от над 5 млн. лв. за четири години.
В желанието непрекъснато да се строят някакви мега обекти съзирам много сериозни корупционни елементи
През есента на 2023 г. стана ясно, че държавното дружество „Национална спортна база“ ЕАД, което стопанисва националния стадион „Васил Левски“, „Арена София“ и много други големи спортни съоръжения в страната, има натрупана обща загуба от близо 56 млн. лв.
„В желанието непрекъснато да се строят някакви мега обекти съзирам много сериозни корупционни елементи“, казва Филипов. „Спортът какво печели от цялата работа, ако той не може да влезе в тези зали, не може да се възползва и всъщност те стоят затворени и рядко се провеждат някакви събития? Това е еманация на разхищението.“
По думите на журналиста държавата няма умението да управлява добре и по модерен начин подобни големи спортни имоти. „Те трябва да бъдат натоварени със събития, за да могат да си избиват парите, защото там се плащат данъци, амортизация, изисква се определена поддръжка, фонд работна заплата“, добавя той.
Какво предстои
От ММС казаха за Свободна Европа, че „Академика“ прави проучвания за набавяне на допълнително оборудване, съгласно актуалните изисквания на отделните български спортни федерации и е започнало закупуването на обслужваща техника за спортния комплекс.
В него има и помещения, които предстои да се реши за какво да се обособят, като възможностите са да бъдат изградени ресторант, фитнес, спа център, както и магазин или склад.
