Тя е завършила фотография в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Румен Георгиев. Именно той, както и известният френски фотограф Анри Картие-Бресон, оставят най-голям отпечатък в стила на архитектурната фотографка Ема Питър.
„Вече 20 години съм вярна на Анри Бресон и Румен Георгиев – на тяхната логика, че трябва да улавяш моменти, че животът е в моменти.“
Животът е в моменти
Ема Питър учи фотография в една от най-„щедрите“ на събития години – по времето на протестите срещу кабинета „Виденов“ (1995 – 1997 г.). Спомня си, че по време на цялото си следване проф. Георгиев е пращал студентите си на улицата – да фоторепортерстват.
„По това време в България толкова много неща се случваха, студентите бяхме по улиците, протестирахме, парламентът гореше – всичко това се снимаше“.
Ема завършва академията през 2000 г. и заминава на специализация в известната фотографска агенция Magnum Photos в Париж, чийто основател е именно Картие-Бресон. Той е известен като един от пионерите във фотожурналистиката, която свързва с художествената фотография.
Негова е и концепцията за „решаващия момент“ във фотографията – така се казва и изложбата на Ема Питър, която в момента е подредена в Художествения музей в Западен Ванкувър.
„Негови са най-силните възможни фотожурналистически снимки“, казва Ема, която е имала честта да се запознае и учи от него. Тя се чувства огромна късметлийка с двамата си учители.
Фоторепортерът остава в нея жив завинаги. Това се вижда от архитектурните й снимки. Забележителни са с това, че на повечето кадри на сгради присъства и човек или хора.
Архитектурната фотография е напълно различна, тя представя големи коменсиални сгради.
Ако снимаш портретна фотография – можеш да говориш с човека, ако си фоторепортер – отиваш на събитието и трябва да уловиш моментите. Тук имаш статична сграда, на която трябва да дадеш живот, казва Ема. А живот тя дава с онзи определен човек или група хора, с онова притичващо дете, които се виждат на кадрите ѝ.
„Много фотографи не правят този журналистически начин на снимане, те представят сградите просто като архитектура. Обаче за мен най-важното е да им дадеш живот. Защото тези сгради са правени за хора.“
Днес Ема Питър е собственик на агенцията Ema Peter Photography и работи с най-известните архитекти в света. Десетки са наградите й в бранша, които е спечелила. Името й е марка в архитектурната фотография. Но пътят дотук не е бил лек.
През 2003 г. Ема и съпругът й се местят във Ванкувър, Канада. Търси си работа, носи едно огромно портфолио черно-бели репортажни снимки.
„Почуках на всяка врата във Ванкувър и никой не ме нае.“
Разликата в това дали можеш да успееш или не, е в миналото, което имаш
Казват й или, че е свръхквалифицирана за позицията, за която търсят човек, или че не може да я вземат без опит в Канада. Ема не се отказва и накрая чука на правилната врата.
В следващите години работи агенция VRX, която снима хотели по цял свят за туристическата агенция Expedia. „Летим от държава на държава – 240 дни в годината на път“, казва Ема. Това е и началото на архитектурната фотография за нея.
Според колегите ѝ запащането в сектора е ниско, докато тя смята, че е достатъчно. „Това, което вземах в Канал 1 като водеща на предаването „Семеен албум“ за месец, тук го печелех за ден“.
Това тя трудно може да обясни на колегите си така, че да я разберат. Трудно може и да разберат, че е живяла в комунизъм и е трябвало да си мълчи за нещата, които чува и вижда вкъщи като дете.
Израства в бохемско семейство, в чийто дом стават едни от най-яките купони на работещите в киноиндустрията. Баща ѝ е оператор в киноцентъра „Бояна“, майка ѝ – главен експерт в Съюза на филмовите дейци.
„И това е разликата, когато буташ живота. Тука (в Канада) за тях това бяха никакви пари, които получаваха“, казва още Ема. „Разликата в това дали можеш да успееш, или не, е в миналото, което имаш.“
Ема остава лоялна и свръхблагодарна на работодателите си – че са я наели на работа с български паспорт и са повярвали в нея. Скоро става шеф на фотографския отдел на VRX Studios.
Тя е водещ фотограф на рекламни кампании в хотелите Hilton, Hyatt и Fairmont и отговаря за създаването на фотографски стандарти за някои от най-добрите световни хотелски марки.
По това време се влюбва в модерната архитектура. Постепенно завързва контакти и започва собствен бизнес, който ръководи вече 12 години.
„Самите архитекти си избират фотографите. Стана така, че много мои снимки спечелиха награди и станах известна в средите. Това е мъжка професия, аз съм единствената жена сред десетте големи архитектурни фотографи“, казва Ема Питър.
Нейни архитектурни и интериорни снимки се публикуват в престижни издания като Canadian Architect, Azure, Architectural Record, Dwell, New York Times, Architectural Digest. Въздействащите й фотографии носят почерк, който не може да бъде сбъркан.
Но Ема Питър не се смята за успяла. „И досега остава в мен усещането, че съм жител на чужда държава и това ме кара да се боря повече“, казва тя.
„Независимо колко награди съм спечелила, постоянно бутам сама себе си – да видя дали мога отново – както Дон Кихот се е борил с невидимите вятърни мелници. Никога не се чувствам като достатъчно успяла. Мога още“, добавя тя.
Ема Питър свързва това с вроденото ѝ журналистическото „гонене“ на момента, на кадъра, което ѝ дава адреналин.
Дните ѝ продължават да минават в пътувания из целия свят. Напоследък снима сградите на летища – последно летището в Хонг Конг. Предстои ѝ да снима летището в Сан Франциско, а следващата седмица – летището в Дубай.
Мечтае за повече време за себе си и за двете си деца. И за разходка в любимия ѝ Париж.
Малкото свободно време, което има, тя прекарва в градовете, в които снима. „Тогава вземам камерата и правя улична фотография – по начина, по който Бресон го е правел.“
