Франция все още не може да забрави Емил Костадинов и кошмарната за тях вечер на 17 ноември 1993-та година, когато нашия национален отбор по футбол победи техния с 2:1 в Париж и се класира на Мондиала в САЩ. Сега приемаме французите на стадион „Васил Левски“ в опит да повторим подвига в София и да победим отново именития си съперник.
По този повод Костадинов даде интервю за „Франс прес“, цитиран от Спортал.бг.
Как се чувствахте преди мача на 17 ноември 1993-та година?
[ad id=“226585″]
– Знаехме, че имаме шанс да се класираме, ако победим. Тогава отборът на Франция бе много силен, един от наи-добрите в историята на страната. Но ние разполагахме с футболисти от световна класа. Франция откри резултата, но нашият първи гол (Костадинов изравнява в З7-ата минута) ни успокои и направи французите нервни. През второто полувреме Франция игра под напрежение, поне ние така го усетихме на терена. И използвахме шанса си.
Какво си помислихте, когато в 90-ата минута получихте паса от Пенев, след който вкарахте втория си гол?
– В такива моменти не си казваш нищо, а се опитваш да използваш ситуацията по най-добрия начин. Този път се получи.
Давид Жинола отнесе много критики във Франция, защото в тази ситуация позволи на България да овладее топката. На него ли дължите победата?
– Не мисля, че Жинола е виновен за загубата на Франция. Отговорността е на целия отбор. Това нямаше да се случи, ако не се бяха прибрали да пазят равния резултат.
Вярно ли е, че едва не сте пропуснали мача заради проблем с визата?
– Да. Тогава играех в Порто. Цял месец не ми дадоха виза и това бе дразнещо. Накрая с Пенев пристигнахме с кола от Германия.
Какво промени в живота ви този мач?
– Позволи ми за първи път да участвам на световно. Това е най-голямото предизвикателство и наи-голямата отплата за един футболист. България завърши четвърта и това е наи-големият ни успех в историята. Това ми позволи да премина в Байерн (Мюнхен), в един от най-големите клубове в света.
След този мач ви смятат за страшилището за френския футбол…
– Не бих казал страшилище. Но във Франция се научиха да уважават българския футбол.
Какви бяха последствията от този мач за френския футбол според вас?
[ad id=“237001″]
– В следващите години Франция намери вярното решение, за да направи отбора си световен и европейски шампион. От провалите може да има полза и ръководителите на френския футбол взеха правилните решения. По някакъв начин ние допринесохме за развитието на френския фтбол.
Смятате ли, че споменът за 1993-та година ще тежи върху мача в събота?
– Повечето от френските играчи не бяха родени тогава. Но Франция отново ще бъде под напрежение, защото се нуждае от победа на всяка цена. По тази причина ние имаме шансове. Топката е от женски род и всичко може да се случи (смее се).
Още повече че България няма загуба у дома в тези квалификации…
– Да, момчетата играят много добре у дома, побеждаваме и това е чудесно. Но отборът е млад, с малък опит. Трябва още работа, за да бъдем на световно равнище.
Вашето поколение със Стоичков и Пенев беше изключително. Защо няма други такива след вас?
– Защото държавата и клубовете не направиха това, което свършиха във Франция – футболни школи, 24-часова подготовка на младите. Без много работа няма да стигнем доникъде.
По ваше време бе различно, когато бяхте изграден като играч в ЦСКА…
– Да. Още съвсем млади ние тренирахме целогодишно и това много ни помогна. Играехме заедно още от деца (със Стоичков и Пенев).
Това промени ли се след края на комунизма?
– Може да се каже. Демокрацията не е полезна за спорта, защото разваля дисциплината и младите мислят за други неща (смее се).
Но пък се възползвахте от преминаването в западни клубове.
– Да. Играчите бяха от голяма класа. Дисциплината бе различна в Порто, Байерн и Ла Коруня. В отборите атмосферата бе като в семейство. Можехме да отидем на ресторант, да пием по чаша. Тук това не бе забранено, но много стриктно ни следяха какво правим. Свободата помага за изграждането на личността.
Сега, на 50 години, сте технически директор в Българския футболен съюз и отговаряте за младите. Какво мислите за бъдещото поколение?
– Опитвам се да предам моя опит на младите, да им помогна да израснат. За 5 години се класирахме два пъти на европейско и това е много добре. Равнището се повишава, но все още недостатъчно.
Бяхте в ръководството и на ЦСКА. Има ли възможност да се върнете в клуба?
– Не, работата ми в момента ме задоволява. Имам свобода на действие, което е най-важното. Имам усещането, че правя нещо положително за българския футбол.
През 1993-та година селекционерът на Франция Дидие Дешан бе ваш съперник. Какво бихте искали да му кажете преди мача в събота?
– Не искам да му пожелавам успех. Нека по-добрият да победи.
