Меланоцитните невуси (бенки) са надигнати, полусферични или плоски образувания на кожата, които могат да бъдат разположени по лицето и всички части на тялото. Повечето са кафеникави, но могат да бъдат с по-тъмен или по-светъл цвят. Обикновено бенките са малки (до 1 см), когато размерът им се увеличи, формата им се промени и придобият повече от един цвят, е възможно да станат рискови.
Според момента на своята проява бенките могат да бъдат – вродени, те са налице при раждането, като техният размер значително варира и придобити, те се появяват през ранното детство, а броят им се увеличава през пубертета. Под различни въздействия, те могат да се надигнат, да станат релефни и дори да се покрият с косми.
Според типа си те са хало-невуси – кафеникави, около които кожата се обезцветява, синя бенка – тъмносиньо, сивкаво-синьо, диспластични – придобити образувания с размер над 6 мм, неравномерна пигментация (смесица от различни нюанси на кафяво, червено, розово) и неправилни граници с повишен риск от развитие на злокачествен меланом.
Типични характеристики на обикновените бенки са хомогенно и правилно разпределение на пигмента, добре ограничени, плоски или леко надигнати. При възникване на промяна в големината, формата, цвета и релефа на дадена бенка е необходима консултация с дерматолог. Също така преглед е наложителен в случай, че бенката кърви, сърби или стане по-чувствителна и болезнена.
Създадени са критерии, които служат като ориентир както за лекарите, така и за пациентите дали се касае за меланом или бенка. Класификацията е наречена ABCDE, като всяка една от буквите съответства на определен критерий.
- А (asymmetry – асиметрия) – едната половина на бенката не съответства на другата.
- B (border – граници) – границите или ръбовете на бенката са назъбени, неправилни или неясни.
- C (color – цвят) – цветът на бенката е хомогенен или не, като може да има нюанси на черно, кафяво, синьо, бяло или червено.
- D (diameter – диаметър) – повишено внимание изискват бенки с диаметър над 6 мм.
- E (evolution – eволюция) – бенката променя своя размер, форма и цвят.
Дерматологът изследва съмнителната бенка с оптичен или дигитален дерматоскоп и преценява за нейното премахване. Най-често практикуваният метод е оперативният. При него бенката се изрязва изцяло заедно с малка част прилежаща кожа и след това третираното място се зашива. Често се практикува и лазерното третиране чрез аблативни лазери тип СО2. Този метод дава по-добри естетични резултати от оперативния, но не е приложим при всички видове бенки.
Манипулацията се извършва с местна упойка. По време на процедурата болката е минимална и се усеща единствено при обезболяването. Според вида на образуванието отстраняването може да бъде премахване по безкръвен начин на нивото на кожата при бенки, които не демонстрират симптоми на злокачественост, премахване с пънч (пълно премахване на бенки, чиито размери не надхвърлят 3 мм в диаметър). При нискорискови бенки се премахва самата бенка, а при рискови бенки се отстранява и около 5 мм здрава тъкан. При съмнение за злокачествена промяна се премахват тъкани на около 10 мм от видимата част на бенката. Белезите след процедурата се повлияват отлично от лазерна терапия.
След манипулацията всички изрязани тъкани се изпращат в хистологична лаборатория за оценка и диагноза. Мястото на третиране задължително трябва да се пази от слънце и да се ползват слънцезащитни кремове с висок фактор. Есенно-зимния период е най-подходящ за извършване на тези процедури, особено когато става въпрос за образувания разположени по откритите части на тялото.
