Осемнадесет държави подписаха проекта на Европейската агенция по отбрана (EDA) за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна и за попълване на националните запаси на държавите членки, съобщиха от агенцията. Проектът е за 2 млрд. евро. България не е сред тях.
Още няколко държави-членки са изразили намерението си да се присъединят към инициативата в най-скоро време, като следват националните процедури. България не е и в тази група, се разбра от изявленията на служебния министър на отбраната Димитър Стоянов след срещата.
Първата част на проекта, който включва членки на ЕС и Норвегия, е двегодишна и включва доставката на снаряди. Втората част е седем годишна за попълване на националните запаси на страните, които ще изпратят снарядите.
Министърът на отбраната на Естония Хано Певкур каза, че страните от ЕС са се договорили да доставят един милион артилерийски снаряда с калибър 155 мм в рамките на 12 месеца.
Днес беше обсъден проект за съвместно придобиване и предоставяне на 155-милиметрови снаряди, каза Стоянов цитиран от БТА. Според него България не е част от тази обща обществена поръчка и няма как да бъде, тъй като Българската армия не разполага със средства, които могат да използват този калибър.
Само преди два дни, след посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Брето, Стоянов беше на друга позиция. „Българската армия ще се възползва от увеличаванeто на производството на боеприпаси“, гласи заглавието на прессъобшение на министерството на отбраната за участието на Стоянов по телевизия Bulgaria ON AIR на 18 март.
Снарядите може да се произвеждат и в България
Целта на посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния
пазар Тиери Бретон беше единствено и само да оцени възможността за
увеличаване на производствения капацитет на нашата отбранителна
индустрия с оглед необходимостта от производството на боеприпаси за
попълване на запасите на страните-членки на ЕС и НАТО, каза тогава Стоянов. „Българската армия все още не използва такива
снаряди (155 мм), но с нейната модернизация ще бъде променен и калибърът на използваните боеприпаси. Ние сме бъдещи потребители и подготовката на такова производство би помогнало армията да създаде необходимите си
запаси от боеприпаси“, каза още Стоянов на 18 март. МО, под негово ръководство, е почти готово с проект за купуване на артилерийски сисстеми със 155 мм боеприпаси.
Стоянов каза в понеделник след срещата на ЕС, че в държавните заводи „Терем“ не се произвеждат боеприпаси от посочения калибър. Доколкото ми е известно, подобни способности имат ВМЗ, „Емко“ и „Трансмобил“ – това са български компании, частни и държавни, добави той.
Българската армия предоставя това, което може да бъде предоставено. Ние сме под норматива за запасите, така че няма как допълнително да бъде предоставена военна помощ, каза още министърът.
Днес правим крачка напред
„Днес правим крачка напред. Изпълняваме обещанията си да предоставим на Украйна повече артилерийски боеприпаси“, каза след подписването върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. Поръчката ще бъде съвместно възложена през рамката на EDA и подкрепа от Европейския механизъм за мир.
Без сделка Европейският съюз ще се окаже в затруднение да продължи да доставя оръжие на Киев, напомни Борел преди подписването. Негово е предложението беше се изразходват 1 милиард евро за снаряди от складове и още 1 милиард за съвместни доставки.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба, който участва в срещата на министърите на отбраната по видеоконферентна връзка, приветства това споразумение. „Повече артилерийски боеприпаси за Украйна възможно най-скоро. Това беше основната цел“, написа той в Туитър. Това усилие на ЕС ще „укрепи способностите на Украйна на бойното поле“, коментира той.
Украйна определ доставката на 155 mm снаряди като критично важна необходимост. При артилерийската война на изтощение с нахлуващите руски сили и двете страни изстрелват хиляди снаряди всеки ден.
