Евакуация на украинци. Снимка: Bloomberg LP |
Страните от Европейския съюз търпят големи загуби от военната инвазия, която започна Русия в Украйна, но дали сметката ще бъде поделена между всички държави в блока, пише в анализ Politico. Европейското издание посочва, че именно икономическите загуби спъват общността да застане единна в този казус.
Първите изчисления на Европейската централна банка (ЕЦБ) показват, че европейската икономика ще се забави заради войната в Украйна. Институцията прогнозира ръст от 3,7% през 2022 година, тоест с 0,7 пункта по-ниско спрямо предходната прогноза през декември 2021 година. Goldman Sachs дори прогнозира намаление на брутния вътрешен продукт на еврозоната с 1,4 пункта.
Европейската комисия (ЕК) също потвърди очакванията за спад, но коментира, че войната няма да доведе до дерайлиране на европейската икономика.
Страните от общността вече са готови със собствените си сметки – Италия например занижи прогнозите си за растеж на фона инфлацията и загубените пазари в Русия. Кипър също има сериозни притеснения, защото икономиката му зависи от туризма, а руските туристи тази година едва ли ще пристигнат. Руснаците са около 1/5 от чуждестранните посетители на острова.
България е предупредила ЕС да се подготви за „Чернобилски сценарий“, опасявайки се от ядрен инцидент в Украйна, който да унищожи земеделската реколта.
Но най-сериозни са различията по отношение на газа – Русия има дял от около 40% от общия внос на суровината. За страни като Австрия, Унгария, Полша, България, Естония и Латвия обаче този процент е над 80 на сто. Германия, която е най-големият потребител на руския газ в Европа, разчита на Русия за около 1/2 от вноса си. За Италия този дял е около 1/3 от общия внос.
Или за всички заплахата е сериозна, но всяка страна се фокусира върху своите измерения. На този етап европейските лидери заявяват, че цената ще бъде висока, но си заслужава. „Наясно сме, че това ще доведе до загуби за европейската икономика, но отговорът не е да се намали натиска срещу Русия“, категоричен е италианският премиер Марио Драги.
Отговорът е страните да бъдат в общ фронт, да се подкрепят европейските икономики и бизнес, както и покупателната способност на домакинствата, коментира още той по време на неформалната среща на европейските лидери във Версай, провела се в края на миналата седмица.
По време на разговорите Франция и Италия предложиха да се емитира нов европейски дълг, за да бъдат покрити разходи за енергийната сигурност и отбраната на общността. Но Германия, Нидерландия и Швеция се обявиха против. Сега погледите са насочени към Брюксел, където в понеделник (14 март) и вторник разговарят финансовите министри на общността.
Анализатори от Allianz обаче изчисляват, че при цена на петрола от 150 долара за барел и на газа от 200 евро за мегаватчас, инфлацията в еврозоната ще достигне 6% – недостатъчно условие за рецесия, но би оскъпило сериозно продукцията. И вероятно цената за някои държави ще бъде още по-висока.
