ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 20, 1991 г.
ЕХО ОТ РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО
[ad id=“225664″]
Широко разпространение на християнството в днешните български земи започва в края на ІІІ и особено през ІV в. След известния Милански едикт от 313 г., който превръща преследваното дотогава християнско учение в официалната религия на Римската империя, се ускоряват процесите на християнизация. Местното тракийско население започва да изгражда църковни общини. През ІV в. постепенно се образуват и епархийските (епископските) центрове, които се превръщат във важни средища на политическия и духовния живот в провинциите. Особено укрепнало значението на епископите, които в редица случаи се превръщали във фактически ръководители на градове и цели административни територии. Един от най-активните центрове на ранното християнство по това време /ІV-VІ в./ бил гр. Бероя /Вероя/, т.е. днешна Стара Загора. Така например още през първата половина на ІV в. той се превръща в епископско седалище. През 344 г. се споменава за участието на беройски епископ на църковния събор в Сердика. Освен това са известни имената на трима беройски епископи – Демофил /343г./, Севастиан /451г./ и Евномий, който по време е между двамата. Със сигурност се знае също, че през 370г. беройският епископ Демофил е бил ръкоположен за епископ на Константинопол, но около 380г., заради неговите ариански /т.е. еретически/ убеждения е бил изгонен от столицата и заточен във Вероя. Обратно, за противоариански убеждения около средата на ІV в. във Вероя е бил заточен епископът на Рим – папа Либерий /352-356г./. През 358г. той бил освободен и отново върнат в Рим. Интересни данни намираме и сред агиографската /житиеписната/ литература. На едно място например се споменава, че още в края на ІІІ или в първите години на ІVв. повечето от първенците, пък и останалите жители на Бероя са били християни. В друг подобен извор се долавя, че в началото на ІVв. в Бероя е имало женски манастир.
[ad id=“236993″]
Следи от значителен манастирски комплекс /ІV-VІв./ бяха разкрити през 1970г. при изграждането на жилищния комплекс „Трите чучура“. тук бяха намерени основите на две раннохристиянски базилики, баптистерий, стопански и жилищни постройки, басейн-рибарник, гробници на духовни лица. Интересно е да се отбележи, че манастирът е построен върху по-старо езическо светилище, посветено на бог Долихен. Следи от раннохристиянски храмове и некрополи са открити на няколко места в и извън крепостните стени на града. Особено впечатляваща е била четириконхалната черква, основите на която сега се намират на кръстовището на улиците „Д. Пехливанов“ и „Ген. Столетов“. Датира се в ІV в. В притвора й са разкрити четири гробници. В едната от тях, наред с изрисуваните с червена боя християнски кръстове, са изписани и няколко псалми от Библията. Допуска се, че това може да бъде една мощехранителница, в която са се съхранявали костите на светец-мъченик /т.е. мартирион/. Десетина са достигналите до нас старохристиянски надгробни надписа, произхождащи от Стара Загора и района. Само един от тях е на латински език. Всичко останали са на гръцки. Надписите предлагат много интересна информация не само за религиозния живот, но и за демографския облик, икономиката и военното дело на града и района. Така например в единия от тях се споменава, че покойникът Александър приживе е имал воинско звание декарх, т.е. десятник. От друг научаваме, че погребаният е преселник от с.Калзо в М.Азия. Отново за манастир се съобщава в трети надпис. През изминалото археологическо лято бяха открити още два сравнително добре запазени надписа – единият от Стара Загора, а другият от римската пътна станция Карасура край с.Рупките. Старозагорският надпис е от гробница, разположена в късноантичната сграда с мозайки в източното подножие на „Аязмото“, на около 500 м североизточно от крепостните стени на Августа Траяна – Вероя. надписът е изписан с тъмно-червени букви в триъгълно поле върху южната стена на гробницата. Встрани от него и по останалите стени на гробницата са изрисувани по един християнски кръст. Надписът се състои от 10 реда гръцки текст. От него става ясно, че в гробницата е била погребана „преблажената“ Зиа Салве, умряла на 2 декември 536 г., когато консул на империята е бил прославеният Юстиниянов пълководец Флавий Велизарий, роден в тракийския град Германия /дн. Сапарева баня/.
[ad id=“236999″]
От текста личи, че погребаната е имала висок духовен сан, а собственото й име – Зиа – е тракийско. Фактът е показателен най-вече за социалните и пр. позиции на местния тракийски елемент в социалната и духовно-религиозната структура на ранновизантийското общество. Има основание да се очаква покрай гробницата да се разкрие базилика, а защо не и манастир. Надписът от Карасура е изчукан върху тънка мраморна плоча. намерен е в южния кораб на голямата базилика извън крепостните стени на Калето. Плочата е отчупена и около една трета от текста липсва. Частично са запазени седем реда. Текстът отново е с надгробно съдържание. Погребаният е някой си Теодорос, който е с „блажена памет“. Произхожда от областта, т.е. от административната територия на Филипопол. И този надпис принадлежи на Юстинияновата епоха, около средата на VІ в. Наред със църковно-сепулкралното си значение, надписът поставя някои въпроси и около граничната линия между териториите на Филипопол и Августа Траяна /Вероя/ през късната античност.
Христо БОЮКЛИЕВ
