Снимка: Alex Kraus/Bloomberg |
Тази седмица предстои Европейската централна банка (ЕЦБ) да вземе решение за пътя на паричната си политика. Протоколите от последното ѝ заседание показаха, че централните банкери са разединени как да подходят към ускоряващата се инфлация и високата несигурност, породена от войната в Украйна, която продължава вече втори месец. Затова и масово очакванията са ЕЦБ да не взима големи решения този четвъртък, когато ще приключи заседанието на банката, а вместо това да приеме позиция на търпеливо изчакване.
През март европейският регулатор изненадващо реши да промени темпа на прекратяване на старата програма за покупка на облигации APP.
На предходното си заседание в началото на февруари ЕЦБ прие покупките по APP през второто тримесечие да са на стойност 40 млрд. евро, а през третото – 30 млрд. евро. От октомври нататък сумата трябваше да се свие до 20 млрд. евро месечно, а малко след прекратяването на програмата финансовата институция планираше да започне да повишава лихвите.
През март ЕЦБ промени тези планове, като реши месечните покупки по APP да са на стойност 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Лихвените повишения пък трябва да се случат „известно време“ след изтичането на програмата.
Тогава гуверньорът Кристин Лагард заяви, че това „известно време“ може да означава седмици или месеци по-късно и решението ще бъде базирано на постъпващите данни.
Оттогава насам изказванията на банкерите внесоха голяма доза неяснота на пазара за това какво предстои да се случи, а протоколите от последното заседание показаха, че е имало защо. Изглежда членовете на Управителния съвет на банката са били раздвоени как да реагират на икономическия шок, който войната в Украйна предизвика.
Докато някои банкери са подкрепяли строго прекратяване на покупките на облигации, даващо възможност за лихвено повишение през третото тримесечие заради влошаващите се инфлационни перспективи, други са избрали метода на изчакване насред високата несигурност.
Друга точка, по която банкерите не са постигнали съгласие, са били инфлационните перспективи, тъй като е имало „различни гледни точки“ за това колко устойчиво ще е скорошното покачване на цените.
Но може инфлацията да не се окаже най-големият проблем за банката. По време на последното заседание един от централните банкери е описал сложната за ЕЦБ ситуация, позовавайки се на работата на американския икономист от XX-и век Франк Найт.
„Бе предположено, че в тези условия, ЕЦБ се бори с „несигурността на Найт“, т.е. тип несигурност, която не може да бъде измерена. Страховете и опасенията, свързани с войната, не може лесно да бъдат уловени от стандартните модели“, става ясно от протоколите от март.
Затова и очакванията на пазара са ЕЦБ отново да заеме позиция на изчакване и евентуално надежда за скорошна яснота относно войната в Украйна. „През март Лагард загатна, че Управителния съвет възнамерява да продължи с курса на парично нормализиране въпреки войната в Украйна. От Bloomberg Economics очакваме тя да повтори тази позиция“, каза старшият икономист за Европа Дейвид Пауъл, цитиран от Bloomberg.
Тази седмица предстои и други регулатори да вземат решения за пътя на паричната си политика, сред които централните банки на Южна Корея, Китай, Нова Зеландия и Канада. Очакванията са Китайската народна банка отново да понижи лихвите в опит да подкрепи крехкото икономическо възстановяване на страната, докато израелският регулатор може да ги повиши.
Канадската централна банка може да стане първата в страните от Г-7, която ще предприеме лихвено повишение от 50 базисни пункта заради рекордната инфлация. Миналият месец канадският регулатор започна серия от лихвени увеличения, с което показателят бе повишен от 0,25% до 0,5%. Данните от суаповете предполагат, че лихвата може да достигне почти 3% през следващите 12 месеца – това би бил цикъл на затягане на паричната политика, какъвто не е бил приеман от десетилетия насам.
Източник: Bloomberg L.P.
Данните в следващите дни ще окажат допълнителен натиск върху централните банки. На Стария континент се очаква информация за ускоряването на инфлацията в редица страни, сред които Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания.
Същите данни ще бъдат публикувани и в САЩ, като прогнозите са потребителската инфлация през март да се е ускорила до 8,4% на годишна и 1,2% на месечна база. Ако очакванията бъдат потвърдени, това би било най-голямото годишно повишение от началото на 80-е години на миналия век и най-големият месечен ръст от 2005 г. насам.
Ето какви данни ще следим още през седмицата:
Понеделник ще започне с данни от Китай, където се очаква да стане ясно с колко са нараснали потребителските и производствените цени през март. В съседна Япония гуверньорът на Японската централна банка (ЯЦБ) Харухико Курода ще направи изявление. По-голямата част от данните ще дойдат от Стария континент и по-конкретно от Великобритания, където ще бъде публикувана статистиката за строителството, промишленото производство, търговския баланс, както и за брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Същия ден ще бъде публикуван и търговският баланс на Русия през февруари. Очакват се изказвания на представители на Федералния резерв на САЩ.
Във вторник данните ще покажат с колко да се покачили производствените цени в Япония през март. В Азиатско-Тихоокеанския регион се очаква и статистика от Австралия относно бизнес нагласите през миналия месец. Великобритания ще публикува данни за пазара на труда, заплащането и продажбите на дребно, докато в Германия се очаква да стане ясно с колко се е ускорила инфлацията през март и какви са прогнозите за икономическите нагласи през април. Франция ще публикува данните за търговския си баланс през втория месец на годината. Статистика за икономическото доверие на института ZEW се очаква и за района на цяла Европа. САЩ ще публикуват данни за потребителската инфлация през март. Очаква се изказване на управителя на Фед Лайел Брейнард.
Средата на седмицата ще започне с данни за безработицата в Южна Корея, докато в съседна Япония ще стане ясно нараснали ли са машинните поръчки през февруари. Централната банка на Нова Зеландия ще вземе решение за размера на лихвения процент. Китай ще публикува статистиката за търговския си баланс през миналия месец. Във Великобритания и Испания ще стане ясно продължили ли са да нарастват цените през март. На територията на Европа се очаква статистика за промишленото производство през февруари. Данните за инфлацията се очакват и в САЩ, където ще бъде публикувана традиционната статистика за запасите на черно злато. Централната банка на Канада ще вземе решение за лихвения си процент.
В четвъртък се очаква централната банка на Южна Корея също да вземе решение за параметрите на паричната си политика. В Австралия ще има данни за пазара на труда и за инфлационните очаквания. В Германия ще бъдат публикувани данните за промяната в цените на едро през март, докато в Швейцария се очаква информация за производствените цени. Европейската централна банка ще вземе решение за пътя на паричната си политика. В САЩ се очакват редица данни, в т.ч. за пазара на труда, за ценовия индекс на вноса и износа и за продажбите на дребно. В съседна Канада ще бъде публикувана статистиката за продажбите на едро през февруари.
Петъчният ден ще е почивен в редица страни, сред които Великобритания, Германия, Швейцария, Италия, Испания, Франция, Нова Зеландия, Австралия, Хонконг, Индия, Бразилия, Канада и др. поради отбелязването на Разпети петък. В Южна Корея ще има статистика за търговския баланс през март, а в Китай – за цените на жилищата. Очакват се данни за инфлацията във Франция и Италия.
