В разгара на лятото, в чийто край предстои да се разпалят същинските предизборни страсти, разговаряме с кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров по въпроси извън дневния ред на общината и нейните жители. На финала на втория му мандат, който тепърва ще бъде отчетен с факти и ще бъдат правени анализи и формулирани изводите от извършеното, помолихме за лична равносметка пред слушателите.
Преди да преминем към въпросите той, държи да подчертае, че интервюто е по покана на Радио Стара Загора, а не е по негова инициатива, и в аванс опровергава възможните коментари, че той е настоял за личен разговор в контекста на наближаващия местен вот. Припомня, че е избягвал да отговаря на лични въпроси, защото кметът е този, който трябва да свърши определена работа, а това как се чувства или какво изпитва по време на своя мандат, остава скрито. Уточнява, че е приел разговора, защото иска да излъчи конкретни послания към старозагорци.
– Поехте кормилото на една от най-големите общини в страната съвсем млад и почти 8 години я управлявате. Оставайки сам със себе си задавали ли сте си въпроса „струваше ли си“ и какво си отговаряте?
– Да. Ако трябва да се върна назад и да избера отново дали да стана кмет, няма да се колебая и пак ще приема веднага. Защото, когато човек си задава въпроса какъв е смисълът на живота му и какво всъщност го води, винаги трябва да гледа какво ще остави след себе си. Защото всички сме преходни на този свят и е важно за нас да има ме конкретни неща, които да предадем на следващите поколения. Вярвам, че моето пребиваване на този пост е смислено, че след мен ще останат много неща, които са направени и които хората ще ползват дълги години напред и в това виждам смисъла на моето участие в местната власт.
– Какъв беше Живко Тодоров преди 8 години и какъв е сега?
– Преди – млад ентусиазиран, нахъсан, амбициозен, с голямо желание, с не толкова опит. Сега – с повече опит, все още амбициран, но по-трезв в оценките си и погледа си към нещата.
– Кое ваше лично качество Ви помага най-много?
– Упоритостта и най-вече това, че общественият интерес трябва да е на първо място. Смятам, че това ме е съхранило до този момент на поста, защото никога не съм поставял себе си, егото си или личния си интерес пред това да свърша работа за хората.
– А, кое Ви пречи?
– Пречи ми в много голяма степен безотговорността в много хора, които са в обществения живот и по-конкретно работещи в общината. Липсата на кадри също.
– Имах предвид лично Ваше качество, което Ви пречи?
– Като всеки друг човек аз имам своето его и то понякога ми е пречило.
– Какво Ви отне постът и какво ви даде?
– Отне ми личното време и възможности да прекарвам повече моменти с близките си хора, но в същото време ми даде възможност да работя за една обществена кауза, която носи и много удовлетворение и, разбира се, понякога разочарования?
– Кое мислите, от това, което сте натрупали като опит, ще Ви бъде полезно, дори когато се откажете от политиката?
Безценен опит е безспорно присъствието в местната власт. Кметът е отговорен за всичко. Носенето на отговорност – това ми помага най-много да израсна като човек, защото аз никога не съм бягал за тези 8 години от отговорност. Дори смятам, че съм се нагърбвал с отговорности, които са били присъщи за други хора, но поради това, че не на всяко място е имало най-подходящия човек, се е налагало да поемам отговорност и вместо тях.
– Кой случай, проблем, човек или казус Ви накара да се почувствате безпомощен?
– Случаят с Пауло… безспорно ми беше най-мъчно, тъжно и се чувствах, трябва да Ви кажа, ужасно. Спомням си, че вървях пеша по пешеходната зона, когато се правеше поклонението на следващия ден и буквално краката ми се подкосиха като виждах физиономиите на хората, емоциите им. Тогава наистина се чувствах най-зле може би в живота си.
– А какво Ви отне за най-дълго време съня?
– Много са нещата. Но пак казвам – този случай наистина ме беше разтърсил изключително много. Ставаше въпрос за малко дете, за един наистина ужасен инцидент. И спомняте си, целият град беше потресен от случилото се.
Коя, според Живко Тодоров, е най-голямата му грешка като кмет, кога се е почувствал неразбран, кои клюки го разгневиха и кои – разсмяха, с колко приятели влезе във властта, и колко му останаха и на кого се чувства най-голям длъжник чуйте в интервюто в прикачения звуков файл.
Автор: Зорница Семерджиева
Източник: bnr.bg
