Кериме, която закратко по време на преименуванията е носела името Катя, прекарва почти целия си живот в Стражевци. Хадрие – също. Дори е била кметица. Двете помнят годините, когато в селото живели няколкостотин души с децата си. Времето обаче е променило почти всичко.
„Има 25 човека има. Другите са в Турция“, каза Кериме.
„Имаше основно училище тук. Закриха училището. 90-та година, когато го закриха, тогава дойдох. Бях учителка и ме вземаха за кметица“, разказа Хадрие.
Тъй като в Стражица училище няма, местните ще гласуват на друго място.
„Колите ще ни закарат. Има специални коли. В Бойно е секцията. Преди имаше тук. Министърът да обърне повече внимание на Родопите“, настоя Хадрие.
За хората в село Стражевци от ключово значение е съседното и по-голямо село Бойно. Там е полицаят, който отговаря за сигурността на Хадрие и Кериме и от там всеки понеделник и петък подвижният магазин пристига със стоки за Стражевци. В Бойно, ден преди парламентарния вот, намираме както местни, така и гости на селото.
„Само турци има, българи няма тук. И преди не е имало, само учителите в училището“, каза Ибрям от село Бойно.
„Заради изборите дойдох. Асфалт няма, улиците трябва да се асфалтират“, настоя Мустафа Хасан от Бурса, Турция.
За хората тук остава надеждата за по-добри дни – за асфалт, за лекар и поне един магазин.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
