Тя седи на стълбите пред Съдебната палата в София повече от денонощие. Когато я питам как е прекарала нощта, казва само, че е било студено. Затова е завита с одеяло дори когато грее слънце. Затова и заради бронхопневмонията, от която още не се е излекувала.
От понеделник 32-годишната Габриела Банкова не се е хранила. Обяснението е в надписа, който държи в краката си – „Гладна стачка“.
Поводът за нейния протест е съдебен отказ личните ѝ документи да бъдат променени, така че в тях да пише името „Габриела“, а в графата „пол“ да фигурира „женски“. С други думи – съдът е отказал полът на Габриела да бъде юридически променен – от мъжки, който ѝ е определен по рождение, в женски, с който тя се идентифицира.
Габриела е транс жена. Да си „транс“ означава да няма съвпадение между биологичния ти пол и пола, с който се идентифицираш. Според Световната здравна организация (СЗО) това не е нито психическо разстройство, нито болест, а просто разновидност на половата идентичност.
Транс хората живеят с усещането, че са се родили „в грешното тяло“. Те могат да направят физически „преход“ към пола, с който се идентифицират. Но ако заедно с това не се променят и личните им документи, настъпват редица проблеми – усложнява се достъпът им до здравни услуги и работни места, пътуването зад граница и т.н. Може да им бъде отказано да наемат жилище или да си отворят сметка.
Въпреки това отношението на съда към случая на Габриела не е изненада.
От месец февруари насам почти всички подобни дела завършват с откази. Причината е тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), според което транс хората нямат право да сменят юридическия си пол.
Решението е важно, защото ВКС е висша съдебна инстанция и по Конституция налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Ако преди това различните съдилища са взимали различни решения по делата на транс хората, след заключението на ВКС съдебната практика е уеднаквена.
На мястото, където сега Габриела провежда своята гладна стачка, през февруари имаше протест срещу това решение. Той нарече позицията на ВКС „правен абсурд“ и настоя за равни права на транс хората.
Реакция от институциите обаче нямаше. Няма и сега. Когато получава отказа на съда да уважи жалбата ѝ по случая, Габриела къса акта за раждане, в който е записано нейното „мъртво име“. След това обявява гладна стачка и отказва медицинско лечение.
„В продължение на години институциите в България се подиграват с нас, задължават срещу нас да бъде извършвано насилие, да бъдем дискриминирани и отделяни от обществото“, казва Габриела пред Свободна Европа. „Така работят срещу правото на транс хората да се самоопределят и да разполагат със себе си.“
„Това е начин Габриела да покаже безизходността на ситуацията, в която законът в България я поставя“, коментира за Свободна Европа адвокат Деница Любенова от ЛГБТИ организация „Действие“, която осигурява правна помощ на транс хора.
Положението на транс общността в България е „слонът в стаята“.
Според Любенова положението на транс общността в България е „слонът в стаята“, за който институциите си затварят очите. И „дори един човешки живот да е поставен на карта, това е достатъчно основание те да предприемат необходимите действия“.
Защо гладна стачка
Това, за което Габриела настоява с протеста си, е да се уредят правата на транс хората в България, а дискриминацията от страна на институциите към тях да бъде прекратена.
Целта на Габриела е да привлече вниманието на парламента и на съда към проблема, а институциите, взели досегашните „античовешки решения“ в ущърб на транс хората, да понесат последствия. Според нея мерки трябва да се вземат и срещу хората, които разпространяват език на омразата спрямо маргинализирани групи.
Казва, че вече не я вълнува толкова дали ще успее да се пребори за положително решение по собственото си дело. По думите ѝ тя не се бори за себе си, нито само за транс хората или за ЛГБТИ общността, от която те са част. Това, което Габриела иска, е ефективна съдебна система и справедливост за всички граждани на страната.
„Докато не видя тези мерки изпълнени или не настъпи моята смърт, аз ще продължа тази гладна стачка“, казва тя.
Българските съдилища показват, че за тях насилието е основна ценност.
„Българските съдилища активно показват на всички малцинствени групи и граждани на България, че за тях насилието е основна ценност, от която се ръководят“, добавя Габриела. „Искам да кажа на всички хора, че ние можем да прекратим това.“
Редица неправителствени организации застанаха зад Габриела и подкрепиха нейните искания. В позиция, публикувана във вторник, фондациите „Билитис“ и „Глас“ защитиха Габриела и настояха за въвеждане на правна рамка за признаването на пола на хора, при които той не съвпада с определения при раждането.
Защо това е проблем
„Транс хората в България сме малцинство и нямаме никакви оръжия, с които да се борим за нашите права“, казва Габриела. „Единственото, което държавата ни предлага, са тези очевидно неефективни дела, които се проточват с години.“
Няма специален закон, който да урежда как транс хората могат да сменят юридическия си пол. Те могат да завеждат дела по няколко закона. При такова дело съдът разглежда различни „доказателства“, че пред него стои транс човек, включително поредица от експертизи – психологическа, сексологична, ендокринологична.
„Тези експертизи са доста скъпи и непосилни за някои хора“, казва Деница Любенова.
Преди решението на ВКС съдебните решения по такива случаи в страната бяха противоречиви, макар че много от делата завършваха с решение в полза на транс хората.
Заключението на ВКС от февруари гласи, че българското законодателство всъщност „не предвижда“ възможност за правна промяна.
По думите на адв. Любенова след това решение делата на транс хора най-често завършват с отказ полът им да бъде променен. От няколко десетки дела, които текат в момента, има три положителни решения – две на Варненския районен съд и едно – на Пловдивския. Само едно от трите е влязло в сила и човекът, който го е завел, е успял да смени пола си.
„Това е по-скоро изключение“, казва Любенова.
Отказ на съда да промени юридически пола на транс човек означава, че между написаното в личната карта на този човек и начина, по който той или тя се представя в обществото, ще има несъответствие.
Съдебната и политическата система не припознават транс хората като съществуващи индивиди.
Така човекът по-трудно може да получи лекарска помощ и да си намери работа. Несъответствието позволява транс хората да бъдат обвинени и че са откраднали нечий чужд документ и се опитват да го представят за свой – например когато преминават граница.
Не на последно място – по този начин „съдебната и политическата система не припознават транс хората като съществуващи индивиди“, казва Любенова.
Какво може да се промени
Едно възможно решение на този проблем е нов закон, който урежда промяната на юридическия пол като административа процедура, казва адв. Любенова. Това би направило процеса по-лек.
По този начин беше уредена процедурата в Испания през февруари тази година. Там смяната вече се случва изцяло административно, без да се изисква лекарска диагноза и съдебен процес.
Подобни изисквания по данни на Хюмън райтс уоч отпадат в държави като Аржентина, Белгия, Дания, Ирландия, Колумбия, Норвегия, Португалия.
Доколко такава идея ще се впише в българската действителност, Любенова не може да каже. Със сигурност няма да дойде лесно.
Габриела обаче е твърдо решена да продължи гладната си стачка, докато не види промяна. По думите ѝ тя разбира, че такъв протест на една жена е „лудост“ – особено предвид факта, че Габриела има малка дъщеря, за която трябва да се грижи.
„Искам да ѝ дам пример, че трябва да отстоява себе си, че гордостта и достойнството ѝ са важни и че майка ѝ се бори за тези неща“, казва Габриела.
И добавя, че не може да приеме дъщеря ѝ да расте в държава, в която собственият ѝ родител няма права.
