Снимка: Bloomberg LP |
Растящите цени на имотите принуждават хора в цял свят да се отказват от надеждите си да притежават дом. Последиците от това разтърсват правителства от целия политически спектър, пише Bloomberg.
Това е явление, което получава крила от пандемията. И не става дума само за купувачите – наемите също растат бързо в много градове. Растящите разходи създават остро жилищно неравенство и цяло поколение е застрашено да остане извън пазара.
„Наблюдаваме как групи от обществото са изключени от части от нашия град, защото вече не могат да си позволят апартаменти. Това се отнася за Лондон, Париж, Рим, а сега за съжаление все повече и за Берлин“, казва кметът на града Михаел Мюлер.
Това изключване бързо превръща жилищния пазар в новата червена линия в политиката с непредсказуеми последици. Лидерът на германския профсъюз Verdi определи наемите за еквивалента през 21-и век на цената на хляба, която в исторически план е предизвиквала обществено недоволство.
Политиците хвърлят всякакви идеи за разрешаване на проблема – от таван върху наемите до специални данъци за собствениците на имоти, национализиране на частни имоти или превръщане на празни офиси в жилища. Никъде не се очаква лесно или устойчиво решение.
В Южна Корея партията на президента Мун Дже-Ин претърпя поражение на местните избори тази година, след като не успя да се справи с ръста с 90% на средните цени на апартаментите в Сеул след встъпването му в длъжност през май 2017 г. Водещият кандидат на опозицията за президентските избори догодина предупреждава за потенциален срив на жилищния пазар на фона на ръста на лихвите.
Китай засили ограниченията за имотния сектор тази година и растат слуховете за данък върху имотите с цел понижаване на цените. Към юли цената на апартамент в Шънджън, китайския отговор на Силициевата долина, се равнява на 43,5 пъти средната заплата на местен жител – разминаване, което обяснява стремежа на президента Си Дзинпин за „общ просперитет“.
В Канада премиерът Джъстин Трюдо обещава двугодишна забрана за купуване на имоти от чужденци, ако бъде преизбран.
Пандемията тласна глобалния жилищен пазар към нови рекорди през последните 18 месеца чрез комбинация от ултра ниски лихви, недостатъчно жилищно строителство, промяна в разходите на семействата и по-малко жилища за продажба. Макар това да е добре дошло за собствениците, потенциалните купувачи все по-трудно успяват да навлязат на пазара.
Ставаме свидетели на „голямо събитие, което не трябва да се пренебрегва или подценява“, коментира Дон Лейтън, бивш главен изпълнителен директор на американския ипотечен гигант Freddie Mac, в коментар за Съвместния център за жилищни изследвания на Харвардския университет.
В САЩ, където номиналните цени на жилищата са над 30% повече от предишните си връхни точки в средата на първото десетилетие на 21-и век, федерални политики, целящи подобряване на достъпността и насърчаващи жилищната собственост, може да тласнат цените нагоре, изключвайки още повече от пазара купувачите на първо жилище, казва Лейтън.
В резултат на това в Америка и в други региони се разширява поколенческата пропаст между бейбибумърите, които статистически е по-вероятно да притежават жилище, и представителите на поколението Y и Z, които наблюдават как мечтите им за покупка на собствен дом се изпаряват.
Дългът за съществуващите жилища може да посее семената на следващата икономическа криза, ако лихвите започнат да растат. Нирадж Шах от Bloomberg Economics е съставил класация на най-застрашените от балон на имотния пазар страни и казва, че показателите за риска „изпращат предупредителни сигнали“ с интензивност, която не е виждана от периода преди финансовата криза през 2008 г.
В търсене на решения правителствата трябва да опитат да избегнат наказване на наемателите или собствениците на жилища. Това е незавидна задача.
Правителството в Швеция се срина през юни, след като предложи промени, предвиждащи отмяна на традиционния контрол и позволяващи повече наеми да бъдат определяни от пазара.
В Берлин опит за овладяване на ръста на наемите беше отменен от съда. Активисти събраха достатъчно подписи за провеждането на референдум за изземване на имоти от големи частни собственици. Градските власти обявиха в петък, че ще изкупят близо 15 хил. апартамента от двама големи корпоративни собственици за 2,46 млрд. евро, за да разширят предлагането.
Антъни Брийч от Центъра за градовете дори прави връзка между жилищния пазар и гласуването на Великобритания за излизане от ЕС през 2016 г. Жилищното неравенство “разбърква политиката ни“, отбелязва той.
Както показват тези истории от света, това е рецепта за разместване на пластовете.
Аржентина
С годишна инфлация от около 50%, аржентинците са свикнали с повишаването на цените. Но за жителите на Буенос Айрес като Лусия Чолакиан, ръстът на наемите се прибавя към икономическия натиск, а с това и към разочарованието от политиците.
Като мнозина по време на пандемията 28-годишната писателка и преподавателка в колеж се изнесла заедно с партньора си от апартамент в центъра в жилищен квартал, водена от стремежа за по-голяма площ. Оттогава наемът ѝ нараснал над три пъти. Заедно със сметките това изяжда около 40% от доходите ѝ. Това изключва възможността за спестяване на жилище.
Закон, прокаран от коалиционното правителство на президента Алберто Фернандес, цели да даде по-големи права на наематели като Чолакиан. Според новите правила договори, които традиционно са двугодишни, сега се удължават на три години. Вместо собствениците да определят цените, централната банка е създала индекс, който определя доколко може да се повиши наемът през втората и третата година.
Мярката се оказва доста противоречива, тъй като има данни, че някои собственици на имоти повишават цените прекалено рано, за да избегнат несигурността на регулираните ръстове по-късно. Други просто изтеглят имотите си от пазара. Указ на правителството за замразяване на наемите по време на пандемията задълбочава недостига.
Обявите за апартаменти под наем в Буенос Айрес са намалели с 12% тази година спрямо средното ниво през 2019 г., а в околния район те са спаднали с 36%, сочат данни на имотния сайт ZonaProp.
Законът „имаше добри намерения, но влоши проблема както за собствениците на имоти, така и за наемателите“, казва Мария Евгения Видал, бивш губернатор на провинция Буенос Айрес и една от основните фигури на опозицията в града. Тя ще участва на изборите в средата на мандата през ноември в тандем с икономиста Мартин Тетас с обещанието да отмени закона.
