Когато вървиш към Манастира по ул. „13 септември“ в Мъглиж, в средата на малко площадче ще видиш чешма, изградена през далечната 1934 година. Тези дни обаче се случи нещо, което разбуни духовете на местните.
Чешма и площад на името на митрополит Калиник откриха в родния му Мъглиж
Меко казано разстроен от „новата“ за Мъглиж придобивка, „откриването“ коментира за ЗАРАТА жителят на балканското градче Димитър Танев:
Както всяко нещо в България, силните на деня подменят историята. Емоционално и с рязък тон започна Танев, но и с желанието да подкрепи думите си с факти.
Бесен съм от подобни идеи и чувствам, че и други мои съграждани споделят настроенията ми, продължи мъглижанинът.
Не бих искал да коментирам с какво е бил полезен за Мъглиж Калиник, на когото тия дни „народните избраници“ кръстиха площадчето и чешмата. Да, Димитър Райчев, както е гражданското име на митрополит Калиник, е родом от нашия град, но това е съвсем друга тема. Искам пред вас да разкажа историята на чешмата, която е на площадчето пред дома ми, сподели Танев:
Чешмата, ИСТИНСКАТА, е построена през 1934 година от Община Мъглиж.
Имаше надпис над чучура:
„ОБЩИНСКИ ВОДОПРОВОД“
1934 г.
Даже „водопровод“ беше написано с „Ъ“ накрая, както е било правилно преди Правописната реформа през 1945г. (б.ред.)
ВОДОПРОВОДЪ
Всеки мъглижанин или по-наблюдателен гост на града ни може да потвърди това, продължи Димитър Танев.
Ето какво още разказа той:
По мои разследвания за историята на чешмата стигнах до името на строителя. Казвал се е Деньо Ралев, учил е занаят при известни майстори и се е наел да направи чешмата в Мъглиж.
Въпреки, че водопроводът продължава да си е общински и по надпис, и по съвест, и по финансиране, днешните управници затриха историята, за да поставят „паметна благодарствена табела“ с името на „Арсенал“, на ПАТРИАРШИЯТА и разбира се – на Община Мъглиж, но не на ОБЩИНАТА от 1934 година, а днешната.
Искам да разкажа как преди две години на площадчето се струпаха 20 лъскави коли с „началници“ и обявиха, че започва ремонт на чешмата и на коритата ѝ, които да се поправят и нивелират. Казаха още, че ще се издирят строителите ѝ и ще бъде сложена табела с имената им.
Тогава размахваха някакъв проект, но много съжалявам, че не поисках да ми дадат да заснема екипа от проектанти.
Дойде едно момче от Трявна, спомена, че е от екип по реставрация на паметниците на културата и се справи отлично с ремонта за три дни, уточни Танев.
Оттогава минаха две години и изненадващо около чешмата стана арена на театър. Подготовка за сценката от тия дни.
Един носи табели, друг плочата с лика на Калиник, трети – саксии, останалите стоварват пейки.
Питам къде е името на строителя Деньо Ралев, мълчат.
Ще ви запозная с още едно мое проучване, от което се разбра, че чешмата е финансирана в онези години със средствата, отделени за построяването на Паметника на връх Шипка, защото строителните инертни материали, като пясък и баластра, са карани с волски каруци и на местни хора и с дни са пътували за новостроящия се на върха монумент.
Мъглижка Община тогава е получила достатъчно средства и се е доверила през 1934 година на Деньо Ралев да построи една хубава общинска чешма с 6 корита за добитъка, който мъглижани отглеждаха и пояха именно от тази чешма. Сега са останали само 3 от корита.
Чешмата е била като каптаж, защото вътре в нея се е събирала водата от ручейчетата, а когато нивото се е покачвало, тя е изтичала по бронзова тръба/която все още съществува/ и е пълнила коритата. Оттам с бакъри и стомни хората са си пълнили вода.
Всичко това е пред очите ми, защото къщата ни е отсреща и още като си отворя очите сутрин – виждах чешмата.
А дядо ми Димитър се е съгласил навремето отходната вода да мине през двора ни и да изтича в реката, защото не е имало кран.
Сега НЕ ПОТЪРСИХА къде отива водата, а я оставиха да минава под асфалта и под самата чешма, на която основите ще се слегнат.
Не знам дали да се въздържа и да не категоризирам хората, извършили това безхаберие и затриване на историята, по подобаващ начин?… завърши емоционалния си разказ Димитър Танев.
