 |
И така, американският технологичен концерн Meta, по-известен с предното си име Facebook, загуби около една трета от стойността си от началото на годината. А наскоро цената на акциите на Delivery Hero се срина с около една пета за един ден, а по-късно се понижи още повече.
За разлика от тях след добрите данни пазарната оценка на Apple нарасна с цели 180 млрд. долара, а тази на Amazon – с около 190 млрд. долара. Тези примери показват едно нещо – на фондовите пазари ще бъде малко неуютно, но и вълнуващо.
Само че така и трябва да бъде. Акционерите са собственици на дружествата. Тяхната функция в капиталистическата система е да поемат предприемачески рискове, за което се възнаграждават със съответните възможности.
Твърде дълго време преливащата ликвидност на централните банки поне частично покриваше тези рискове. Е, с новата парична политика и икономическа реалност на това се слага край.
Към това се прибавя и популярността на борсово търгуваните фондове (ETF): сами по себе си те са добро изобретение, но могат да допринесат за все по-голямото отдалечаване на компаниите от техните собственици. И за още един тренд – цените на акциите да зависят повече от пренасищането с големи пари, отколкото от убедителните печалби.
Съмненията относно бизнес моделите изиграха важна роля за срива на Meta и Delivery Hero. Наистина ли берлинският стартъп успява да си изгради толкова силна пазарна позиция с трупащите се загуби, които по-късно да компенсира напълно? А дали метавселената, виртуалният свят на Facebook, е наистина машина за пари, или по-скоро една фантазия в бизнес план, пише в свой коментар и германският журналист от Handelsblatt Франк Виибе.
Доскоро подобни слабости в бизнес моделите се пренебрегваха по-лесно. Хората вярваха, че има предостатъчно пари, че другите участници на фондовия пазар също ще купуват, че нещата ще се получат. Е, това също вече е история. Сега компаниите трябва отново да докажат, че могат да използват добре капитала; те вече не го получават даром, така да се каже. И това е добре. В крайна сметка това е начинът за възстановяване на здравия капитализъм.
Защото имаше обвинения, че капиталистическата демокрация не дава това, което е обещала, а именно възможности за развитие и социална сигурност и най-вече чувството, че си ценна част от едно функциониращо цяло. А не отломките на едно фрагментирано общество. И така, дали капитализмът наистина е трябвало да бъде такъв? Или отдавна се е развалил?
Дали новата несигурност е сигнал за това да се отдръпнем от акциите? Разбира се, необходима е повече предпазливост. Но истинското оттегляне вероятно ще бъде лошо решение.
В крайна сметка всеки, който инвестира в корпоративни облигации, недвижими имоти или инвестиционни фондове (частен капитал, акции), не може да избегне предприемаческия риск. Ако аз например повярвам на идеите на Мъск и вложа средства в акции на Tesla, не Мъск, а аз ще съм си виновен, ако компанията не успее да отговори на производствените очаквания и това срине акциите. Защото аз, а не Мъск, съм поел риска да вложа парите си в това начинание.
А тези, които не желаят да поемат никакъв риск и купуват например солидни държавни облигации, ще продължат в обозримо бъдеще да търпят загуби в реално изражение, т.е. след приспадане на инфлацията, въпреки обрата в политиката на централните банки. Капитализмът процъфтява благодарение на готовността да се поемат рискове. Акционерите също.
