През август 1999 г. в София е взривен мавзолея, в който в продължение на повече от 40 г. е изложено тялото на лидера на комунистическата партия в България Георги Димитров. Решението за премахването му е на правителството на Иван Костов. Години наред то предизвиква разделение в обществото по въпроса дали е било правилно.
В началото на декември 2023 г. в София беше демонтиран друг символ – Паметникът на съветската армия. Решението за преместването на този монумент е взето още в началото на 90-те години, но през следващите десетилетия то така и не е изпълнено. Демонтирането на съветския паметник предизвика протести и политическо недоволство от проруските формации в България.
Пропаганда, култ или част от историческата памет. Какво са социалистическите паметници? За това разговаряхме в Студио България на Свободна Европа с председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев.
Най-важното от интервюто
- „[Мавзолеят] беше обект номер едно в плана за стратегическа отбрана Република България. Това означава, че при военен конфликт, при извънредни събития, опазването на сградата и на мумията, е задача от първостепенно значение“.
- „Защитниците на Паметника [на съветската армия] акцентират върху освободителната мисия на Червената армия от нацизма, но удобно изпускат факта, че тази армия всъщност забравя да си тръгне от половин Европа в следващите 45 години, какъвто беше и българският случай“.
- „Личи, че в тези скулптури има майсторство. Не са просто скицирани анонимни образи. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът действително следва да бъде запазен“.
- „Трябва да гледаме на цялата тази скулптурна композиция като на един веществен извор на една мъртва вече политическа система. И именно като такъв, нейното място е в музея“.
- „Паметникът не е отливан на място. Изцяло са отливани скулптурните пана отстрани. Горната част е монтирана на части“.
Култът към мумията
Мавзолеят, изграден в София, за да се положи балсамираната мумия на Георги Димитров, беше взривен през 1999 г. Тялото на Димитров е кремирано и погребано през 1990 г. Култът към вожда и мавзолеят бяха основните символи на комунистическата пропаганда в България. Решението за събарянето на мавзолея не се приема еднозначно. Физическото му разрушаване не става нито лесно, нито от първия път. Обектът е изграден да издържи на ядрен удар. „Част от проблема е, че управляващите тогава късно откриха архивите като източник на информация как е построена сградата. Едва при третия опит сградата беше взривена и то благодарение на информацията, която тогавашното Министерство на регионалното развитие взе от архивите“, каза доц. Груев.
Документацията по изграждане на мавзолея се пази в архива. „Това беше обект номер едно в плана за стратегическа отбрана в плана на Република България. Това означава, че при военен конфликт, при извънредни събития, опазването на сградата и на мумията е задача от първостепенно значение“, каза доц. Груев.
Под сградата на мавзолея има пункт за управление, телефон за директна връзка с Москва и всички ресурси сградата да бъде използвана временно като команден пункт в случай на военен конфликт.
Паметникът на съветската армия
Идеята за изграждането на Паметника на съветската армия възниква почти веднага след установяването на комунистическия режим в България. Замисълът е бил да се увековечи паметта на загиналите за освобождението на България.
По думите на доц. Груев въпросът от кое освобождение е интересен, „защото автоматично възниква въпросът: всъщност за възпоменание на загиналите българи в заключителната фаза на Втората световна война ли става дума“. Над 12 хил. българи са убити на територията някогашна Югославия, Унгария и Източна Австрия.
При реализацията на монумента за „това нещо така и не става дума“, каза доц. Груев. Според него „това е пропуск в целия идеологически разказ“.
Доц. Груев каза, че в цялата композиция „българите не са в ролята на съвоюващи, по някакъв начин, с Червената армия, а са представени в една доста неудобна, да не кажа и унизителна роля, само на посрещачи и тържествуващо-ликуващи от пристигането на Червената армия в България“.
Според доц. Груев генералното послание на паметника „не е увековечаването на паметта на загиналите, а е един паметник на тържеството на Червената армия над България и останалата част от Източна Европа, която остава разделена с Желязна завеса“.
Председателят на агенция „Архиви“ „личи, че в тези скулптури има майсторство. Не са просто скицирани анонимни образи. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът действително следва да бъде запазен“. По думите му обаче запазването му не трябва да става „като култово място, а като изследователски обект от гледна точка на изкуствознанието, на културологията, на науката въобще“.
Според документацията, свързана с изграждането на монумента, паметникът не е отливан на място. Горната част е монтирана на части. „Документацията беше подробно проучвана преди около две години, специално от община „Средец“. След това от Столичната община“, каза доц Груев.
Според него монументът трябва да бъде преместен в музей.
„Защитниците на паметника акцентират върху освободителната мисия на Червената армия от нацизма, но удобно изпускат факта, че тази армия всъщност забравя да си тръгне от половин Европа в следващите 45 години, какъвто беше и българският случай“, каза доц. Груев.
