Закривам, откривам, разпореждам. Какво става с НОЩ, разформирован от Борисов

В първите месеци от пандемията НОЩ правеха изявления по няколко пъти на ден

През последната година членовете на Националния оперативен щаб (НОЩ) се превърнаха в едни от най-важните хора в държавата. Щабът диктуваше ежедневието на българите. В буквалния смисъл. В края на март председателят на НОЩ ген. Венцислав Мутафчийски дори разказа как жени са го питали дали могат да раждат.

С кратко съобщение, изпратено от пресцентъра на Министерски съвет в 18.30 часа в четвъртък, НОЩ беше разформирован. Без мотиви. Край.

“Не го закривам. Те си работят. Ако искат новите, да си го направят [пак]”, каза в петък за Свободна Европа премиерът в оставка Бойко Борисов. На изненадващ брифинг в неделя сутринта Борисов каза обратното – че е разпоредил на здравния министър в оставка Костадин Ангелов „да се възстанови щабът, докато изберат нов“.

Разпореждането обаче е само на думи. Заповед за възстановяване на щаба няма. Няма и публично достъпна заповед за разформироването на НОЩ.

Единственият известен документ, свързан с щаба, е заповедта за създаването му преди година, която е публикувана в Единния информационен портал за COVID-19.

Независимо от статута на НОЩ към момента, прессъобщението от миналата седмица за разформироването му е знаков политически акт. Ето защо.

I Началото

НОЩ беше създаден със заповед на премиера Бойко Борисов на 26 февруари 2020 г. Според текста на заповедта задачата на щаба е да “координира и наблюдава всички действия на компетентните органи във връзка с предотвратяване на разпространението на COVID-19, както и да събира, обобщава и анализира цялата информация за развитието на ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, и да информира медиите и обществеността”.

Подобен консултативен орган няма в Закона за здравето. Според разпоредбите там мерките се въвеждат със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на държавния главен инспектор.

“При обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област”, казаха през ноември от Министерски съвет в отговор на въпроса на Свободна Европа кой управлява кризата.

За една година НОЩ се превърнаха в част от ежедневието на българите. Националните телевизии прекъсваха програмите си по няколко пъти на ден и късно вечер, за да излъчват директно изявленията на председателя на щаба генерал Венцислав Мутафчийски, облечен във военна униформа.

Правилник за работата на НОЩ така и не се появи. Протоколи от дейността на щаба също липсват.

Формулировката “според препоръките на Националния оперативен щаб” обаче се превърна в задължителен атрибут от заповедите, издавани от всички институции. Именно “в съответствие с препоръките на националния оперативен щаб за социална дистанция” на 13 март 2020 г. на практика беше затворена държавата.

Между препоръките на НОЩ, заповедите на министъра на здравеопазването и желанията на премиера не винаги съществуваше хармония. Мерките се въвеждаха и отменяха с три израза: „щабът препоръча“, „премиерът разпореди“ „министърът издаде заповед“.

I С маска – без маска

Емблематични примери за това са заповедите за носене на маски. За пръв път носенето на маски на открити и закрити пространства в България беше въведено на 30 март, но само ден по-късно мярката беше отменена с мотив, че „няма пълно съгласие в обществото“.

По-късно, в края на април, задължителното носене на маски на обществени места отново стана задължително.

В края на октомври Борисов оспори абсолютното въвеждане на маските на открито.

„Точно и ясно трябва да се обясни на хората, че когато човек върви сам по улицата, кара колелото, разхожда се в парка или е на открити места, където няма струпване, не е необходимо да носи маска. Ако иска – може да го стори, но по негово желание“, каза Борисов.

I Отваряне – затваряне

Така и не станаха ясни точните критерии и алгоритъм, при които НОЩ препоръчва отваряне или затваряне на определени дейности. Дори болен и под карантина, Борисов не пропускаше да дава насоки.

“Искам максимално да се отърсиш от мисълта, че ако вкарам за две седмици всички хора вкъщи, тя сигурно ще падне пандемията. След това отново ще е взрив”, каза Борисов на здравния министър.

20 дни по-късно, притиснат от влошаващата се ситуация, Ангелов обясни, че “разумът ни казва, че е нужно” затваряне на училища, ресторанти и нехранителни магазини.

Най-шумни срещу мерките в продължение на година бяха ресторантьорите. А гласът им стигаше най-ефективно до ушите на премиера.

Така на фона на ръст на заболеваемостта, но и на напрежение в ресторантьорския бранш, в средата на февруари Борисов нареди на здравния министър: „на 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И 2 и 3 000 да са [новозаразените] – отваряме. Дотогава трябва да е минала вълната, да са минали 2-3 седмици“, каза още премиерът.

I Закономерно

“Закриването на НОЩ е закономерно”, каза за Свободна Европа председателят на Центъра за защита правата на пациентите Стойчо Кацаров.

“Той беше създаден от Борисов, за да съобщава лошите новини и вече няма нужда от такъв вестоносец”, каза още той. По думите му е редно да има мотиви, защото “обществото трябва знае какво налага това решение”.

Според Кацаров логичното е НОЩ да приключи дейността си с отчет за свършената работа.

“От юридическа гледна точка щабът е консултативен орган към Министерски съвет и пак по този ред функциите му могат да бъдат прекратени”, каза за Свободна Европа адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

„По-скоро ме притеснява, че не знаем на базата на какви експертни консултации ще се извършва оттук нататък оценката на епидемията. Макар и в оставка, Министерският съвет все още изпълнява дейностите си в пълен обем и мотивите за това решение не са ясни”, каза тя.

“Логично е решението за разпускането на щаба”, каза на брифинг в Министерския съвет в петък министърът на здравеопазването в оставка Костадин Ангелов. “Здравеопазването не може да бъде боксова круша, върху която да загряват политици или политически мераклии”, каза той.

По думите му е логично следващият премиер “да създаде такъв консултативен орган, съгласно неговите разбирания”.

На противоположно мнение е д-р Александър Симидчиев, който сега е депутат от “Демократична България”, но беше член на Медицинския съвет, който също беше сформиран като експертен орган към премиера.

“Всеки ден, в който нямаме управление, е риск за населението и здравето на хората”, каза Симидчиев. По думите му е “безотговорно като поведение решението за закриване на НОЩ, защото правителството, макар и в оставка, трябва да продължи да работи”.

Според Симидчиев в момента има медицинска криза и управлението ѝ изисква ефективни органи, които да управляват този процес. “За да може да се направи нов такъв [щаб], трябва да имаме пълен отчет с всички цифри, аспекти, за да надграждаме”, каза Симидчиев.

На подобно мнение е и депутатът д-р Георги Михайлов от БСП, който работи и като доброволец в отделение за болни с COVID-19. “Безспорно в дейността на НОЩ бяха допуснати много грешки и се създадоха много излишни страхове, но оставянето на държавата без ясна представя как ще се отчете дейността на този щаб буди още тревоги”, каза той.

Според Джевджет Чакъров от ДПС, който също е лекар “закриването на НОЩ е немотивирано в този момент. Лишаваме се от контрол върху пандемията”.

I А къде остана планът?

Не е ясно дали закриването на НОЩ влиза в противоречие с Плана за готовност при пандемии, който правителството на Борисов гласува, макар и осем месеца след началото на кризата. Приемането му беше в изпълнение на решение на Народното събрание, което задължи кабинета до 22 ноември да актуализира и да приведе в действие Националния план за готовност при грипна пандемия.

Според приетия документ в случаите на пандемия „се създава Национален пандемичен комитет (НПК), който одобрява мерки за ограничаване разпространението на пандемичния причинител и намаляване на социално-икономическите последици от възникналата ситуация“.

На комитета са възложени функции по определяне на ролите вътре в правителството, водещите служби, отговорностите и задълженията. Съставът на комитета се определя със заповед на Министерския съвет.

Такъв комитет не беше създаден. На практика функциите на т.нар. пандемичен комитет се изпълняваха от НОЩ, но сформирането на щаба няма връзка с изпълнението на Плана за готовност при пандемии.

Според юристи, с които Свободна Европа разговаря, неизпълнението на записаното в Националния план за готовност при грипна пандемия не е свързано с наказателна отговорност. Отговорността е политическа, а правителството вече е в оставка.

Генка ШИКЕРОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.