С откровено удоволствие заставаме пред някое от огледалата, което ни деформира по възможно най-причудливия начин и ни показва такива, каквито никога преди не сме се виждали:
с дълъг тънък врат и голяма глава, с огромни очи и малко телце, по-нататък краката ни порастват и стават тънки като мотовилки, а ръцете окъсяват като на щангист в категория до 55 кг, сплескан и окръглен.
И преди да се гмурнеш в действителността, заставаш пред 11-ото огледало преди изхода на Залата на смеха на старозагорското Аязмо, което те показва в реални размери, точно с твоите намусвания или усмивки, човекът, който допреди малко изпитваше магията на преобразяването и хихикаше на изображенията в другите 10, но криви огледала. Изпъкнали или плоски, редуващи единия ефект с другия, те успяват да ни изведат от ежедневието макар и за кратко.
Забавлението е за всички – и за дечурлигата, и за родителите, че и за бабите и дядовците. Смехът в многоъгълния дървен павилион не стихва, стига да има посетители.
Залата на смеха отваря врати за първи път през далечната 1968 година, а посещението тогава е струвало само 20 стотинки. И днес цената не е много актуализирана:
за деца до 7 год. – 0.50 лв.
за учащи – 0.80 лв.
за възрастни – 1.00 лв.
Атракцията се намира на 50-ина метра над игрищата за бадминтон или както казват старозагорци – „на върха“.
