Байконур. В продължение на близо 70 години това име е синоним на съветската и руската космическа програма. За тези седем десетилетия комплексът, разпрострял се в безплодната степ на Казахстан, е изстрелял стотици космически апарати и балистични ракети в Космоса.
Той става място и за писане на история – оттук през 1957 г. е изстрелян първият в света изкуствен спътник – „Спутник“. От Байконур през 1961 г. излита и първият човек в Космоса – Юрий Гагарин.
Байконур оцелява след разпада на Съветския съюз, удържа и на икономическия хаос на постсъветска Русия, а след това помага на руската космическа агенция Роскосмос да се превърне в лидер в областта на космическите изследвания.
Днес обаче легендарният комосдрум изглежда живее последните си дни – или поне последните си дни като руски космодрум. Причината за тези опасения е спор между Роскосмос, който плаща наем на Казахстан, за да използва комплекса, и казахстанска компания.
По-рано през март стана ясно, че властите в Казахстан са конфискували имуществото на основния руски оператор на площадки за изстрелване на космически кораби в Байконур – руския Център за космическа инфраструктура.
Те обясняват това с неплатени задължения на руската страна в размер от над 29 милиона долара. В същото време руските власти предявиха насрещен иск за 220 милиона долара.
„Това е поредният симптом за последователния упадък на Русия по отношение на статута ѝ на космическа сила“, коментира пред Радио Свободна Европа Брус Макклинтък, бивш аташе по отбраната в посолството на САЩ в Москва и старши изследовател по космическа политика в мозъчния тръст RAND Corporation.
Вратата към Космоса, която скоро ще стане излишна
По думите му Русия едва ли ще изгуби достъпа си до изстрелванията на Байконур в близкото бъдеще, но това е вероятно да се случи в дългосрочен план.
„Мисля, че бъдещето на Байконур изглежда много мрачно“, добавя и Барт Хендрикс, базиран в Белгия експерт и дългогодишен наблюдател на съветските и руските космически програми.
„Ситуацията в Байконур се превръща от стабилна – макар и леко застинала – в проблемна, която трябва да бъде разрешена“, казва и Нурлан Аселкан, главен редактор и издател на казахстанското списание Space Research And Technology.
Алтернативата на Байконур – „Восточний“
Началото на края на руското ползване на Байконур всъщност идва още през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз. Тогава възниква и въпросът какво да се прави с най-големия космически комплекс в света, който – за Русия – внезапно се оказва в чужда държава.
Руските наследници на съветската космическа програма възприемат запазването на инфраструктурата на Байконур като приоритет от първостепенно значение. През 1994 г. Москва подписва 50-годишен договор за наем с правителството на Казахстан, който по-късно е удължен до 2050 г.
Руските власти обаче осъзнават, че се нуждаят и от алтернатива. Поради северното си разположение съоръжението в Плесецк в района на Архангелск служи главно за изстрелвания на военни сателити. Затова и през 90-те години на миналия век се появяват първите планове за изграждане на нов космодрум в Амурска област в Далечния изток: „Восточний“.
Строителството на „Восточний“ започва през 2011 г., но процесът е комрометиран от редица сигнали за корупция и преразходи. Десетки хора, участвали в планирането и изграждането на съоръжението, са арестувани по обвинения в присвояване и измама. Поне веднъж работниците стачкуват заради неизплатени заплати.
Завършването на проекта, първоначално определено за 2018 г., е отлагано многократно. А от 10-те успешни изстрелвания, проведени до момента, нито едно не е пилотирано.
Раждането на Роскосмос
В същото време с увеличаването на изстрелванията на комерсиални сателити Русия се възползва от репутацията си на производител на надеждни и евтини ракети. Според някои оценки това ѝ е донесло близо 10 милиарда долара приходи за последните 25 години.
През 2015 г. руската космическа програма, смесица от инженерни студия, изследователски лаборатории, производствени мощности и свързаните с тях операции, беше реорганизирана и подчинена на едно правителствено звено: Роскосмос. Противоречивият бивш вицепремиер и посланик в НАТО Дмитрий Рогозин беше назначен за неин директор.
Руската програма си партнира с американската космическа агенция НАСА още от 90-те години на миналия век, като двете агенции работеха рамо до рамо за изграждането и експлоатацията на Международната космическа станция.
Руската програма получи допълнителен тласък през 2011 г., когато САЩ спряха своята програма за космически совалки и бяха принудени да разчитат единствено на руски совалки, за да доставят хора и товари до станцията. Тези изстрелвания се случваха именно в Байконур, като за всяка совалка НАСА плащаше до 100 милиона долара.
Санкции и серия от инциденти
През последните години обаче настъпи промяна. След като Русия анексира незаконно украинския Кримски полуостров през 2014 г., западните страни, включително САЩ, започнаха да налагат санкции на руски компании. Беше санкционирана и Роскосмос.
Репутацията на агенцията беше накърнена и от поредица от злополуки, включително една все още необяснена дупка, причинена от човек, открита в построен от Русия модул на Международната космическа станция.
За доброто име на Роскосмос не помогна и случаят от 2021 г., когато при руски военен тест антисателитно оръжие изхвърли отломки във високоскоростна орбита около Земята и така потенциално застраши станцията.
Към това трябва да се добави и фактът, че през 2020 г. Роскосмос загуби монопола си върху транспорта на космически станции. Тогава частната американска компания SpaceX достави астронавти на Международната космическа станция, а междувременно и други частни компании също навлизат на пазара.
Последният инцидент се случи през декември 2022 г., когато капсула „Союз“, която трябваше да превози двама руснаци и един американец обратно на Земята, показа повреда. Инцидентът принуди служители на НАСА и Роскосмос да удължат престоя на тримата астронавти в станцията и да изпратят друга капсула за спешна смяна.
Фаталното гориво
Има обаче и още един проблем – горивото. От създаването на Байконур досега стотици хора загиват при различни инциденти с руски ракети, като една от главните причини е контактът с токсично ракетно гориво. Един от тези случаи е от 1960 г., но се пази в тайна до разпадането на СССР. При него загиват 126 души.
Заради токсичното гориво има последствия и за околната среда. Изследвания показват, че то е регистрирано в почвите в части от северен Казахстан.
Заради това през 2004 г. Русия заяви намерения да замени своята серия ракети „Протон“ с по-екологичен модел до 2014 г. Нуждата от алтернатива стана още по-очевидна през 2013 г., когато ракета „Протон-М“, носеща три сателита, се взриви – минути след изстрелването си от Байконур, изхвърляйки токсично гориво.
Това принуди казахстанските власти да реагират остро и да наложат временна забрана на използването на този вид ракети. Русия се съгласи и постепенно да премине към използване само на ракетите „Союз“, които работят с различна горивна смес.
За какво е настоящият спор
За целта Москва, съвместно с казахстански компании, започна проект за изграждане на нова стартова площадка „Зенит-М“ на Байконур, която да се използва за ракети „Союз-5“. Той се проточи, до голяма степен поради пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и западните санкции, насочени срещу важни доставчици на Роскосмос. Целта първото изстрелване да е през 2021 г. беше отложена за 2024 г.
Спор по договора между основния местен филиал на Роскосмос и казахстанските компании обаче поставя под съмнение изпълнението дори и на тази отложена цел. Двете страни спорят дали руският партньор е нарушил задълженията си, като не е завършил проучването за осъществимост на проекта навреме. Съд в Казахстан вече постанови, че това е така и глоби местния филиал на Роскосмос с 29 милиона долара и нареди местните му активи да бъдат конфискувани.
Така бъдещето на проекта изглежда несигурно.
Официални лица в Казахстан казват, че не са склонни да правят големи инвестиции в един вече проблематичен проект със съмнителен краен резултат: защо да строят нова стартова площадка, когато никой не иска или не може да сключи договор с Роскосмос заради санкциите?
Всичко друго, но не и надежден партньор
За наблюдателите на космическата програма много от неволите, с които се сблъсква Роскосмос, са причинени от самата компания.
Миналата година, само няколко дни преди Роскосмос да изстреля най-новата партида от десетки сателити за интернет доставчика OneWeb, директорът на агенцията Дмитрий Рогозин отправи в последния момент искания към OneWeb, включително британското правителство да се откаже от дела си в него. OneWeb отказа и Роскосмос конфискува сателитите.
Рогозин направи и няколко противоречиви коментара по време на мандата си като директор, включително предположението, че изкуствената дупка, открита в руската капсула, е била направена умишлено от американски астронавт.
Рогозин позволи също така на трима космонавти на станцията да позират със знамената на сепаратистките сили в Източна Украйна, което предизвика необичаен публичен укор от страна на НАСА. Дни след този случай ръководителят беше отстранен от поста си в Роскосмос.
От Роскосмос не отговориха на запитването на Радио Свободна Европа за коментар за случващото се с Байконур.
„Преди инвазията в Украйна имаше сигнали за пропуски в контрола на качеството, за застаряващи служители, а към това идват и проблемите с финансирането“, отбелязва Браян Уидън, бивш офицер от военновъздушните сили на САЩ, който сега е изследовател във фондация „Сигурен свят“.
По думите му заради инвазията в Украйна Москва е загубила международния си пазар и има много по-труден достъп до компютърни чипове.
„Това унищожи доверието в руската космическа програма“, добавя той.
„Дори и да разполагаше с надеждно оборудване и възможности, (руското правителство) се държа по начин, който просто ги направи ненадежден доставчик“, смята и Брус Макклинтък, старши изследовател по космическа политика в RAND Corporation.
„Така те затвориха вратите пред себе си“, казва той.
