Европейският съюз (ЕС) ще наложи санкции срещу „руския сенчест флот“ заради предполагаемия саботаж на подводен захранващ кабел край бреговете на Финландия. Това каза върховната представителка на ЕС за външната политика и политиката на сигурност Кая Калас.
Новината идва, след като на 25 декември захранващият кабел „Естлинк 2“ между Естония и Финландия беше прекъснат. Заради инцидента беше задържан танкерът „Игъл Ес“, който плава под флага на Островите Кук.
„Руският „сенчест флот“ застрашава околната среда и финансира военния бюджет на Русия“, каза още Калас.
ЕС планира още да засили защитата на подводните кабели.
В понеделник финландските власти съобщиха, че са открили следи от влачене на котва по дъното на Финския залив в Балтийско море.
„Следата достига десетки километри дължина. Все още не е възможно да се установи къде точно е била пусната котвата“, казват още в изявлението си разследващите.
Още преди седмици няколко държави от ЕС се договориха за общи действия с цел да „нарушат и възпрат“ флота.
Външният министър на Германия Аналена Бербок каза, че увреждането на подводния кабел е „поредния призив за събуждане“ на Запада.
Какво представлява „сенчестият флот“ на Русия и как работи?
Какво е „сенчест флот“
Понятието „сенчест“ или „сив“ флот започват да се налага след въведените от Запада санкции върху износа на енергийни ресурси и други продоволствия от страна на Русия и опитите на Москва да ги заобиколи.
Санкциите бяха наложени след непредизвиканата инвазия на руската армия в Украйна.
През 2023 г. Международната морска организация определя „сенчестия флот“ като „кораби, които участват в незаконни операции с цел заобикаляне на санкциите, избягване на спазването на правилата за безопасност или околната среда, избягване на застрахователни разходи“ и други.
Освен това се посочва, че корабите от „сенчестия флот“ избягват всякакви проверки и контрол. Те заобикалят санкциите като подправят идентификацията си, лъжат за местоположението си.
Най-често те се регистрират в държави извън ЕС и Г7 и застраховките им се извършват също в държави извън този списък.
Макар че терминът е нов, практиката всъщност не е нова. Подобни кораби са използвани и от други режими, които са попаднали под санкции като Северна Корея, Иран, Венецуела и дори самата Русия.
Как Русия построи „сенчестия флот“ и как работи той
След началото на войната в Украйна и наложените санкции от Запада, Русия значително увеличава размера и капацитета на своя „сенчест флот“, казват експерти.
Според доклади на Киевския икономически университет Москва е инвестирала над 10 млрд. долара след 2022 г., за да продължи да търгува с петрол на цени близки до пазарните.
Русия е прехвърлила собствеността на десетки танкери, собственост на държавни компании, към дружества, регистрирани в други държави. Най-често корабите плават под знамената на Островите Кук, Габон, Либерия, Малта, Панама.
Един от начините, по които „сенчестият флот” заобикаля санкциите, е прехвърлянето на петрол от танкер в танкер в открито море. Често това се прави по няколко пъти, за да може напълно да се избегне възможността за проследяване на произхода на петрола.
Така реално всички европейски държави, в които вносът на руски петрол беше забранен, е възможно да продължават да получават и съответно да плащат за гориво с произход Русия.
В определени райони като Черно море, Русия използва и заглушаване на GPS сигнала. Предполага се, че това засяга и българските териториални води. През 2023 г. имаше сблъсък между два кораба в българската акватория на Черно море, за който се смята, че може да е настъпил заради заглушаване на GPS сигнала.
Освен за петрол Русия използва „сенчестия флот“ и за транспорт на други суровини, чийто внос или износ е бил поставен под санкции. В това влизат въглища и други природни богатства, включително и зърно.
Различни анализи посочват, че в „сенчестия“ флот на Русия влизат между 400 и 600 кораба. Според Киевския икономически университет в последните две години 70% от общия износ по море на Русия се осъществява през „сенчестия“ флот.
Най-голям е вносът към Турция, Индия и Китай. Над 40% от износа пък идва от пристанищата в Черно и Балтийско море.
