Наскоро КНСБ оповести, че според нейни изчисления на всеки лев допълнително произведена брутна добавена стойност на един зает средната работна заплата се увеличава само с 22 ст.
Според разпространените наскоро данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2018 г. ръстът на брутната добавена стойност на един зает – възприетия от Евростат измерител на производителността на труда, се е увеличил с 3,3% в сравнение със същия период на предходната година. А брутната добавена стойност на отработен човекочас се е увеличил за същото време с 3,2%, пише 24 часа.
Това е средният показател за цялата икономика и естествено, има вариации в зависимост от това за кой сектор се отнасят данните.
Най-голямо е увеличението в сферата на услугите, където са сектори и с много висока добавена стойност и високи заплати като IT бизнеса например. Малко по-малко е увеличението на производителността на труда в индустрията, а най-слабо – в селското стопанство. Но заплатите на която и индустрия да вземем, през 2018 г. няма увеличение, което да е под 6%, а в някои достига и до 14%.
Струва си да се погледнат и разходите на работодателите за труда. През същото това последно тримесечие на миналата година за всеки отработен час те се увеличават с 5,1% на годишна база, като най-голямо е увеличението в индустрията – със 7,7%, в услугите е с 3,6%, а в строителството – с 2,2%.
Но ако се вземат общите разходи за труд, които включват не само тези за заплати, а и за социални и здравни осигуровки (само в частта, която се плаща от работодателя), обезщетенията и другите социални разходи, увеличението е средно с 6,8% за същия период.
Има сектори, в които ръстът достига дори до 12,3%, например в IT сектора, макар че има и такива като операциите с недвижими имоти, в които намалява с 9,7%. Обяснението, разбира се, трябва да се търси в това, че по принцип заплащането е най-високо, което води и до по-високи осигуровки.
Но и в това, че в софтуерните фирми съществуват редица допълнителни социални облаги за работещите, свързани с голямото търсене на такива специалисти и стремежа на работодателите да ги задържат на работа.
В сферата на недвижимите имоти е обратното – има твърде много работещи, които се самоосигуряват, а и освен това през 2018 г. имаше видима тенденция към успокояване на пазара, което доведе до по-малко на брой сключени сделки.
Когато се говори за заплащане и производителност на труда, по принцип е добре да се гледат не макроданните, защото колкото по-високи и обобщени са те, толкова по-малко информация дават за тенденциите и прикриват особеностите на цели икономически отрасли.
Например, ако в даден сектор от икономиката кадрите са дефицитни или има условия за внезапен ръст на продажбите, е нормално ръстът на заплатите да изпреварва ръста на производителността на труда.
Освен това е много важно от каква база тръгват сравненията. Туристическият отрасъл например бележи едни от най-високите ръстове на заплатите в последните 3-4 години, достигащи до 10-14% в сравнение с предходната година. Но те тръгват от много ниска база – в хотелиерството и ресторантьорството продължават да получават най-ниските заплати и това е почти откакто има подробна статистика.
Българският трудов пазар има и една друга особеност, която доста силно изкривява картината и пречи да се направи по-пряка връзка между производителността на труда и заплащането. Това е минималната работна заплата.
През последните 10 години у нас производителността на труда се е повишила с 230%, но ръстът на минималната работна заплата е 460%, т.е. двойно по-голям.
Минималният осигурителен доход в България бе увеличен с 20% дори през 2009 г., т.е. в първата година на кризата, и то въпреки тогавашните предупреждения на Европейската комисия, че административното повишаване на разходите за труд ще попречи за възстановяването на пазара на труда и е в ущърб най-вече на нискоквалифицираните работници, които първи пострадаха от загубата на работни места.
Такова високо увеличаване на минималния осигурителен доход, на първо място, къса пряката връзка с пазара на труда, защото се прави без оглед на производителността, възможностите, търсенето и предлагането. Освен това този доход не се съобразява изобщо с регионалните различия, каквито съществуват у нас, а дори напротив – още повече ги засилва. Стига се дотам, че в някои области в България минималната работна заплата надхвърля средната, което означава, че точно нискоквалифицираните и необразованите хора си намират още по-трудно работа. А това задълбочава проблемите на пазара на труда точно в най-бедните райони.
В крайна сметка първопричината за ниската производителност на труда и високата безработица за някои възрасти в някои области от страната не е в заплащането, а в липсата на бизнес среда и наличието на много неквалифицирани и нискообразовани кадри.
Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове по професии обаче още повече засилват неблагоприятните тенденции и правят някои региони още по-непривлекателни за правене на бизнес.
